Отдел Убийства: Илюзия за грях

— Слушайте, недейте да ми четете нравоучения. Сигурно сте дошли да ми обясните колко лошо е да се лъже, така ли? Тоя урок съм го минал още в училище. Аз съм вече възрастен човек, на петдесет и една години, и ако не говоря истината, значи имам основателни причини за това и за мен тези причини са много по-важни от детската убеденост, че не бива да се лъже.

— А не смятате ли, че Олег загина доста навреме? Точно в момента, когато трябваше да изчезне, за да не бъде разкрита вашата мъничка измама. Ние най-задълбочено и подробно проверихме записите във вашия календар-бележник, Валерий Василиевич, и не успяхме да открием там нищо, което да наложи отлагането на прегледа и идването на Олег с неговото протеже. Въпреки това вие сте го отложили, с което сте спечелили цели три денонощия. И тогава именно загива Олег. Опитайте се да възразите на това.

— Но вашите сътрудници провериха алибито ми! Юрий Викторович, нали вие сам…

— Съвършено вярно — отново се намеси Коротков. — Дори проверихме дали имате алиби за другите убийства, за които току-що ви разказахме. И стигнахме до извода, че не сте ги извършили лично вие.

— Ето на, виждате ли?! — с облекчение въздъхна Волохов. — В такъв случай защо…

— Сега ще ви обясня — пое инициативата Настя. — Дори да не сте участвали лично в тези престъпления, това не значи, че не можете да имате помощници.

— Но какво говорите?! Какви помощници? — възмути се Волохов. — Аз нямам нищо общо с тези убийства, никого не съм убил. Абсолютно никого. Престанете да си измисляте.

— Добре, ще престана. Ще престанем с фантазиите и ще минем към грубата действителност. Валерий Василиевич, вашите трогателни мъжки признания за жените, които сте обичали и които са ви раждали деца, по никакъв начин не обясняват и не оправдават смъртта на толкова хора. Вашите любовни приключения не заслужават тази камара от трупове, разбирате ли?

— Боже мой, но нали цял час се опитвам да ви внуша точно това! Разбира се, че не заслужават. И затова нямате никакви основания да ме подозирате за тези убийства. Какво имам да крия аз? Свободен мъж съм и разгласяването на моите, както благоволихте да се изразите, любовни приключения ни най-малко няма да ми навреди. Така че изобщо няма за какво да говорим.

— Има за какво да говорим, и то е нещо сериозно. Нещо, заради което са извършени всички тези убийства. И труповете са натръшкани около вас, Валерий Василиевич. Може би вие сте вдъхновителят и някой ви е помагал. А може наистина да нямате нищо общо с тях. Но че убийствата са пряко свързани с вас — това не подлежи на съмнение. Вие сте разсъдлив човек, не ви е чуждо аналитичното мислене, след като сте защитили две дисертации, и не можете да не се съгласите с мен. Така че кажете ми каква е тайната, която така старателно се опитват да запазят тези трупове? Защо са убити всички тези хора? Ако разбера причината за убийството им, ще науча и кой ги е убил. А дали вие сте техен извършител или не, това е вече друг въпрос. Все някак ще намеря неговия отговор.