Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
— Дойдох по работа. И същевременно да разбера как изпълнява синът ми молбата на своя баща.
— И как? — колкото се може по-невъзмутимо попита Мирон. — Да не би Василий да се оплаква от мен?
— Да, и това страшно ме огорчава.
— И с какво толкова не съм му угодил? Аз съм покорен, изпълнявам всичките му нареждания и дори спазвам всички глупави забрани, които ми налага. Ти къде си ме изпратил, татко? На ваканция или на каторга? Тук не ти дават една крачка да направиш без разрешение. В селото да ида — не може. Да излизам от двора на сградата — не може. Да се разхождам вечер — не може. Да обикалям по етажите — не може. Не ми разрешават да общувам с друг освен с момичето. Защо съм наказан така? С какво се провиних пред тебе, за да ме изпратиш в тоя затвор?
— Огорчаваш ме, сине. Щеше ми се да вярвам, че Василий не е прав, но сега виждам, че нищо не е преувеличил. Ти си непокорен и вироглав, за теб думата на баща ти не е закон. Това е лошо. Противоречи на обичая. Да си непокорен син е голям грях, огромен. Но още по-голям грях, още по-голямо нарушение на обичая е да проявяваш жалост към една жена. А ти си уличен в този грях, и то нееднократно.
— Татко, та тя е още дете, момиче, при това е неизлечимо болна. Нима нямам право на най-обикновено съчувствие към нея?
— Не — отсече бащата. — Ти си длъжен да вършиш онова, което ти заповядва Василий. Длъжен си да служиш на делото, на което служа и аз. И у тебе не бива да има никаква жалост. Такава е моята воля. И ако в греховната ти душа се породи съмнение, помни, че в жилите ти тече моята кръв, а не кръвта на това момиче. То е чуждо за нас. А това значи, че и на теб е чуждо. Майка ти много ще се разстрои, когато разбере, че нарушаваш обичая и проявяваш непослушание към баща си. Това също трябва да го помниш. Ти си ингуш. Мюсюлманин си, Асланбек. И ако аз толкова време съм се преструвал, че не забелязвам твоите немюсюлмански постъпки, ако досега не съм възразил, че се наричаш не с името, което съм ти дал от рождение, това не означава, че съм се примирил и съм готов да те пусна в лоното на православната цивилизация. Ти се роди мюсюлманин и мюсюлманин ще умреш. Такава е волята ми.
С тези думи бащата стана и излезе от стаята. След известно време Мирон чу, че баща му и Василий разговарят на двора, но не успя да долови нито дума. Неочаквано го обзе злоба срещу Василий, който се оказа много по-проницателен и досетлив, отколкото бе предполагал. Този престъпник беше забелязал, че той само се преструва на равнодушен, а всъщност изпитва жалост към момичето. Мръсен шпионин. Гаден доносник. Как го накисна пред баща му.
Така или иначе властта на бащата беше много силна. През двайсет и две годишния живот на Асланбек-Мирон той бе единственият му повелител, през тези двайсет и две години той изискваше от него безпрекословно послушание и му внушаваше, че синовното непокорство и неуважение към бащата са голям грях. И Мирон му вярваше. Вярваше му до ден днешен. Въпреки че баща му се занимаваше с нещо нередно. Въпреки думите на Василий, че баща му ще бъде първият, който ще му тегли куршума, ако съгреши с нещо, и дори ще го сметне за голяма чест. Баща му винаги и за всичко имаше права. И това дори не подлежеше на обсъждане.
Същата вечер Мирон си легна с чувството, че е най-големият грешник на земята. Ако му е съдено да загине по волята на баща си, той трябва да приеме това като дар от съдбата, без да си позволи да се съпротивлява или да търси начин за спасение. Щом като баща му е решил, че той трябва да умре, значи ще умре. И няма какво повече да се обсъжда. Той е длъжен да се покори на волята на баща си. Такъв е обичаят.
На сутринта в главата на Мирон се въртяха същите мисли, с които заспа. Но после изведнъж се сети за Наташа. Добре де, той наистина трябва да бъде покорен син и да приеме смъртта, щом такава е волята на баща му. Бащата има право да се разпорежда с живота на сина си както сметне за най-добре, но кой му дава правото да се разпорежда и с живота на едно руско момиче? А Наташа се довери на Мирон, осланя се на него, чака от него спасение. Нима ще я остави на произвола на съдбата само защото баща му го е накарал да се почувства виновен и грешен? Да върви по дяволите, той е готов да умре, щом се налага, но е длъжен да спаси момичето. И няма право да се отказва от това решение. Баща му смята, че е грях да съчувстваш на едно руско момиче, на немюсюлманка, дъщеря на неверници. Няма значение, така да е. Той, Асланбек, е грешник… Но в края на краищата той е и мъж! И е длъжен да защити това дете, дори да е дете на неверници.
А при това положение трябва да се обмисли следващата крачка. Интересно, кога ли ще получат в Москва телеграмата на Наташа? Оренбург е ужасно далече от Карпатите, ако човекът с телеграмата се качи на самолет от Лвов, това ще стане не по-рано от утре. Пък и оттук до Лвов също има доста път. Отначало с кола до летището на местните аеролинии, после близо четиридесетминутен полет с някоя стара „щайга“. А и полетите до Оренбург сигурно не са всеки ден. Да допуснем, че телеграмата бъде получена в Москва вдругиден. Значи полека-лека трябва да се премине към изпълнението и следващия етап на плана. След получаването на телеграмата в Москва ще минат още няколко дни, за да имат възможност да се ориентират в положението ония, които издирват Наташа. Ако изобщо някой я издирва. И ако се сетят за онова, което е замислил Мирон. Ако… Ако…