Отдел Убийства: Илюзия за грях

Настя вече се готвеше да отговори, когато се позвъни.

— Това другият квартирант ли е? — попита Коротков.

— Едва ли — отговори Волохов, — той си има ключ. Сигурно е някой външен човек.

Юра скочи от мястото си и лекичко открехна вратата. Чуха се бързите стъпки на Ира, изщрака ключалката. Коротков безшумно се измъкна в коридора, като внимаваше да не се вижда откъм входната врата. Настя мълчаливо разглеждаше Волохов, опитвайки се да използва неочакваната почивка, за да обмисли и промени стратегията на разговора, защото планът, който си бе съставила в колата, не донесе никакви видими успехи. Волохов от нищо не се плашеше, във всеки случай не от онова, което му беше подготвила. Вероятно нямаше нищо общо с убийствата. Но би трябвало все от нещо да се плаши! Не може да не знае с каква цел са убити четирима души. Трябва само да бъде открит ключът, който би му отворил устата.

Вратата се разтвори, в стаята нахълта Коротков и без да каже нито дума, даде на Настя някакъв лист. Беше фототелеграма. Поздравления за Павлик Терехин от Наташа Терехина.

— Погледнете, Валерий Василиевич — подаде я Настя на Волохов. — Това почеркът на вашата дъщеря ли е?

Той само се вторачи в телеграмата, сякаш се страхуваше да я докосне.

— Какво е това?

— Не бойте се, няма да ви ухапе — подсмихна се Настя. — Вземете и го прочетете.

Волохов предпазливо пое телеграмата и плъзна поглед по равните, дребно изписани редове.

— Да, нейният почерк е. Слава богу, значи е добре.

— И по какво разбрахте това?

— Редовете са равни, буквите — четливи. Следователно не взема силни лекарства. Когато има болки, й дават транквиланти, които по своето въздействие са равносилни на наркотиците. Тогава й се нарушава координацията и тя не може да пише така равно и четливо. Пък и текстът показва, че съзнанието й е ясно. Чакайте, но защо?!

— Какво „защо“? — настръхна Настя.

— Защо е това поздравление за Павлик? Та неговият рожден ден е през януари. Господи, все пак са я съсипали! Започнала е да бърка датите. Явно има нарушения в паметта.

— Сигурен ли сте? Откъде знаете кога е рожденият ден на Павлик Терехин? И той ли е ваш син?

— Да, да, да! Доволна ли сте? Да, той е мой син. И той, и Оля, както Ира и Наташа — всички те са мои деца. И четирите си деца Галина роди от мен, въпреки че бе омъжена за Леонид, царство му небесно. Сега ще ме застреляте ли, че сме се обичали с нея?

— Бъдете така добър, понамалете патоса — студено каза Настя. — Дъщеря ви е в опасност и сега трябва да мислите само за това, а вие си позволявате да ни разигравате глупави и безсмислени сцени. Нима не разбирате, че никой не е съсипал Наташа? Напротив, тя добре съзнава, че е в опасност и се опитва да ни се обади, да се свърже с нас. И щом като вие сте неин баща, а не някой си чичо Саша, длъжен сте да помогнете както на нея, така и на нас. Казали сте на следователя Олшански, че нито едно от децата ви не е зарязано от вас на произвола на съдбата. Наташа да не е по-лоша от другите? В момента тя има най-голяма нужда от вашата помощ, а вие гледате да се измъкнете. Докажете ни, че сте истински мъж, който не изоставя децата си в нещастие. В противен случай още утре сутринта ще ви връчат заповед за арест и не си правете илюзии, че междувременно ще успеете да се покриете нанякъде. Двамата с Юрий Викторович ще останем да нощуваме на стълбището пред вратата и никъде няма да отидете, докато не дойдат да ви приберат. Е, Валерий Василиевич, ще разговаряме ли, или ще изчакаме сутрешното мероприятие със заповед, белезници и прочие прелести?