В земята пламък се крие
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-12-7
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В земята пламък се крие». Краткое содержание книги:
„Зaдължитeлнo чeтивo зa пoчитaтeлитe нa приключeнcкo фeнтъзи“— The Canberra Times
Пред очите на войника мъжът протегна ръце над купа с черна течност и замърмори нещо. Очевидно някакъв ритуал. Не трябва да съм тук! — крещеше умът му. Не трябва да виждам това. Ала му бе заповядано да се яви във Вътрешната камера, напътстван от личния секретар на мъжа. Не можеше да си иде.
С купата започна да се случва нещо странно. Сякаш в отговор на напевите повърхността на течността припламна със син пламък, премигна, стабилизира се и започна да пулсира по-ярко. Напевът продължи, усилвайки се леко. Сетне, когато пламъкът достигна височина около един фут, рязко спря. Пламъкът не помръдна.
Бързо, неотклонно, мъжът заговори на пламъка — или поне това изглеждаше да прави. Речта бе пронизителна и щипеща, на непознат за войника език, макар като всички живущи в Инструър да бе нещо като полиглот. Всъщност езиковите му умения бяха подсигурили бързото му издигане сред редиците на градските стражи, докато бе достигнал сегашния си ранг, ала никога не бе чувал език като този. Мъжът спря, сетне, удивително, пламъкът му отговори. Поемайки си рязко дъх, стражът наблюдаваше смаяно. Звукът накара пламъка да трепне, но веднага се успокои.
Гласът говореше на същия език като мъжа. Повтори същата фраза три пъти, очевидно важна заповед, на чието изпълнение държеше. Мъжът заговори отново, този път с по-голяма увереност, сякаш излагаше уверения, че инструкциите са били разбрани и ще бъдат приведени в изпълнение. Сетне, без предупреждение, пламъкът проблесна ярко — пазачът усети горещината му. За момент придоби отчетливото усещане, че пламъкът претърсва стаята, дирейки присъствието му. Краката му едва не се подкосиха. Можеше да се закълне, че огънят се наклони към него, протягайки тънко езиче, но може би това бе резултат на някакво течение в древната сграда. Мъжът отново заговори, изчака един миг, сетне бавно схлупи ръце над купата. Пламъкът изчезна в мига на събирането им.
Мъжът бутна купата настрана и се облегна назад със затворени очи. Сега какво? Да остана ли, докато получа някакъв знак? Изобщо знае ли, че съм тук?
Войникът отново зачака, докато в един момент вече не можеше да издържа.
— Милорд! — рече той, поизплашен от това колко недоволно бе прозвучал гласът му. — Няма и следа от Аркоса на Немохайм.
Мъжът зад бюрото не наруши подобието си на транс, не показвайки с нищо, че е чул войника или че изобщо е наясно с присъствието му.
— Търсихме навсякъде — продължи стражът, а по челото му се стичаше пот.
Казват, че този мъж е далеч по-зъл от Аркоса — обади се страхлив гласец в ума на войника. Какво да правя сега?
— Получихме рапорт от стражата на южния мост — рече той, в напразен опит да запълни тишината. — Милорд желае ли да чуе?
В отговор мъжът отвори очи, бавно извърна глава и спря непоколебимия си поглед върху злощастния пазач.
— Почука ли, преди да влезеш? — запита меко с богат, бащински глас.
— Не, милорд. Неотложността…
— Допуснал си грешка да преценяваш кое е неотложно — рече мъжът и в гласа му се долавяше гняв. — Не е твоя работа да решаваш това!
— Да, милорд.
Нещата не отиваха на добре.
— Докладът ти ми е известен. Капитанът на стражата на южния мост докладва смъртта на един от офицерите си и вероятното бягство на Аркоса на Немохайм. Ще си припомниш, че на твоя отряд бе възложено залавянето му. Също така твърдеше, че Аркосът бил придружаван от съучастници. Несъмнено имаш имената им.
Страхът го сграбчи за слепоочията и стисна здравата.
— Не, милорд — признанието бе не по-силно от шепот.
Лицето не се промени, но това не даде на войника причина да таи надежда.
— Докладът ти готов ли е за представяне? — гласът сега беше стегнат, овладян, насечен, опасен.
— Да, милорд, мога да ви кажа какво нау…
— Искаш да ми кажеш, че не е в писмена форма?
Войникът не намираше думи.
— Имаш ли семейство? — запита мъжът.
— Да, милорд. Две момичета и момче.
— Какво ще стане с тях, след като баща им е безработен?
— Милорд? — слепоочията му пулсираха в ужас.
— Подобна ужасяваща липса на компетентност несъмнено е дело на предшественика ми. Не ще позволя да продължи. Нека се надяваме, че ще изнамериш някой свой скрит талант, с който ще се грижиш за близките си. Не, не съм ти дал разрешение да говориш. Няма вечно да бъда толкова снизходителен. Освободен си от служба на Инструър. Сега върви.