В земята пламък се крие
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-12-7
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В земята пламък се крие». Краткое содержание книги:
„Зaдължитeлнo чeтивo зa пoчитaтeлитe нa приключeнcкo фeнтъзи“— The Canberra Times
Слушайки думите на издръжливата стара жена, Стела осъзна, че Фоилзи символизираше великия древен град. Твърде стара да избяга и твърде голяма, за да се скрие, тя стоеше в сърцевината на света като негова майка, бдейки над Фалта. Зад грубия глас и сбръчкосаната кожа се криеше достойно сърце и нещо повече. Додето зад Инструър стояха хора като Фоилзи, Фалта все още имаше надежда.
— Е, какво решаваме? — обърна се Манум към Компанията.
— Аз ще остана — равно изрече Стела. — Не съм сторила нищо лошо.
— Ще изчакам момчетата си тук — уморено каза Индретт. — Нека видим какво ще стане, когато останалите се върнат.
Отшелникът придърпа синята си роба.
— Тук съм призован — уверено изрече той. — С някаква велика цел бях отведен от пещерата си в този величествен град. Не ще си ида, докато тя не бъде реализирана.
— Някаква велика цел? — повтори Търговецът тихо.
— Видях! — продължи мъжът в синя роба. — Най-възвишеният върши нещо ново. Съзрете, той се кани да се примеси с хората, отново свои деца да ги нарича. Аз съм негов вестител. Той проговори. Аз го чух! „Сринете стените, справете древните мостове, отворете вратите на къщите си, та наизлезте да посрещнете своя крал!“ На мен прошепна в тихото на пещерата. Аз ще крещя от покривите на града.
Манум сви устни, но не каза нищо.
— Колкото по-близо съм до Мирвидда, толкова по-добре се чувствам — каза Перду. — Загрижен съм за заръките на вожда, защото още не съм докладвал за смъртта на брудуонците. Но до разтурването на Компанията смятам, че желанието му е да остана тук.
В гласа му се долавяше тежест, която Стела познаваше — вероятно нейната собствена загуба й бе позволила да я разбере.
— Аз смятам, че трябва да останем в Инструър — каза Манум. — Мисията ни е да предупредим Фалта и все още имаме шанс да я изпълним, оставайки тук. Ако изчезнем, без да сме предали съобщението си, безброй ще платят с кръвта си.
За всеобща изненада брудуонският следовник, Ахтал, скочи на крака.
— Служа на Хал — обяви той. — Служа на Компанията! — огледа ги с непроницаемо изражение. — Прогоним Брудуо от Инструър.
Устата му се затвори плътно и той седна с плавност, сега видима заради липсата на въжета.
Членовете на Компанията се спогледаха, съзнавайки за пръв път, че не разполагат с водачи. Кърр и хауфута ги нямаше. Зачакаха решението.
— Има и друга причина, поради която трябва да останем — каза Перду, размишлявайки на глас. — Край портата чух хора да говорят за падението на Аркоса на Немохайм. Ако наистина вече не е на власт, то тогава със сигурност няма от какво да се страхуваме?
Това перчене ли е? — мислеше си Стела. Някаква откачена реакция на дните, които стояхме затворени в Ескейн? На редица невероятни измъквания от затвор и смърт? Или просто ни е омръзнало?
Накрая Манум заговори:
— Е, след като никой не иска да напусне, оставаме тук. Но къде точно…
— Няма по-добро място от това, поне за момента — каза Фоилзи. — Мазето е запазено — малко мирише на пушек, но е запазено — и може би стражите няма да се сетят да ни потърсят тук.
Останалите се съгласиха с нея. Вероятно умора или последицата от шока, а може би влиянието на това чуждестранно място, накара членовете на Компанията да забравят опасността за момента. Ала в сърцата си знаеха, че разкритието, залавянето, дори евентуалната смърт може да са само въпрос на време.
С почервеняло лице, задъхан и доста изнервен, стражът отвори вратата към Вътрешната камера. Там, седнал зад бюрото, го очакваше мъж, когото малцина в града бяха видели, ала вече владееше съдбите му. Войникът обърса длани в униформата си, очаквайки неприятния момент, в който мъжът щеше да вдигне поглед към него, но той не го стори. Мъжът във Вътрешната камера бе висок, ъгловат и с тъмна кожа, вероятно на около тридесет. Чертите му бяха самата семплота. Големи кафяви очи, голям, леко чип нос, широка уста, високи скули и гладка кожа — нямаше белег, който да отвлече вниманието от погледа му. Лице, свикнало да командва, лице на власт. Намерението на човек с подобен лик не можеше да бъде сбъркано. Лице на мъж, способен на огромна добрина и огромна злина. Вдъхващо възхита — или страх.