Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
Качулатата фигура спря на няколко крачки. Заклинанието продължаваше да се излива от езика му. Той повдигна ръка и хвана ръба на гуглата, канещ се да я отметне. Усещането за заплаха се усили.
В този момент някой се озова зад седлото на Лийт. Сепнат, младежът се обърна, за да види Фемандерак.
— Трябва да се махнем веднага! — викна философът в ухото му, докато се пресягаше, за да сграбчи юздите.
— Защо? Какво има? — попита Лийт, разтриващ ръцете си. Двамата препускаха назад през редиците на фалтанската армия. — Трябва да бъда на мястото, където сраженията са най-разпалени.
— Не, Лийт. — Гласът на философа показваше похвално спокойствие, което не издаваше нищо. — Мислиш си, че в ръката си държиш някакво непобедимо оръжие, но не е така. Да, то може да те предпази от удар с меч или от полета на стрела, но не може да ти послужи срещу брудуонците.
— Зная, Фемандерак — отвърна Лийт. — Зная!
Защо ми го казваш чак сега?
Фемандерак спря край една голяма канара, помогна на Лийт да се покатери, сетне продължи да говори.
— Водата е елементът на брудуонците. Джугом Арк няма да ти послужи срещу тях.
— И не възнамерявах да го правя, макар Маендрага да каза, че Рушителят…
Философът продължаваше да говори с настойчива разпаленост, която се отразяваше и в очите му.
— Ценността на Стрелата се крие в способността й да обединява. Не са й нужни някакви специални сили, за да прави това. Тя е просто символ. Без нея никога не бихме събрали тази войска.
— Която се разпада под унищожение точно в този миг! — провикна се Лийт. Какво ти става, Фемандерак? Дори не виждам срам в очите ти! — Очакваш от мен да седя на този камък и да не правя нищо?
— Нямаш друг избор. Ти си единственият, на когото Стрелата…
— Зная и това! Само че може да съм единственият оцелял, ако нещата продължат така!
Лийт изтерзано разтърси Джугом Арк. Фемандерак бе принуден да отскочи назад, за да не бъде изгорен от пламъка.
— Бъди по-внимателен — оплака се философът, докато отново се настаняваше върху камъка. — Може да не съм от Шестнадесетте кралства, но също съм от стихията на Огъня. Джугом Арк ще ме изпепели, ако съм прекалено близо по време на изблиците ти.
— Ти трябваше да ми разкажеш повече за Стрелата. — Лийт размаха юмрук пред лицето на спътника си, при което Джугом Арк припламна отново, този път по-слабо. Но Фемандерак все така направи крачка назад. — Какво прави през последните няколко седмици?
Младежът от Фирейнс и даурианскиятучен стояха един срещу друг върху камъка, забравили за миг бушуващата около тях битка. Фалтанските войници от всички краища на бойното поле видяха блясъка на Стрелата и почерпиха храброст, за да се хвърлят по-разпалено в битка. По това време само най-интензивно тренираните и опитни бойци не се бяха поддали на изтощението, така че повечето единоборства, ако не биваха разрешени до първите няколко удара, се превръщаха в счепквания. А през цялото това време зорки очи наблюдаваха битката, изчакващи подходящия момент да задействат внимателно изготвени планове.
В един момент от битката Фарр захвърли безнадеждно нащърбения меч. Сега бе стиснал брадва с дълга дръжка, с която посичаше врагове. През последните три месеца приятелите му сред веселие го бяха обучили да се сражава и с това оръжие, макар че така и не бе успял да привикне. Но сега нямаше избор. Подел винкулчанска песен, боецът притичваше от сражение на сражение, придружаван от растяща група фодрами, фенни и уайдузи. Те го следваха възхитени, защото съзираха в негово лице типа човек, когото смятаха за най-свят: онзи, който току-що е открил призванието си.
— Скегокс! Скегокс! — крещяха одобрително те, а Фарр посече един брониран конник, като едва не го разцепи на две. Ейксхафт бе наредил на трима от хората си да защитават обхванатия от плам северняк от брудуонските копия. Присъствието им беше нужно: добре премерен удар с копие можеше да се вклини в брадвата и да я изтръгне от ръцете на боеца.
Той се сражава безразсъдно, дивеше се Ейксхафт, докато наблюдаваше как Фарр Сторрсен посича поредния си противник с поредица бързи удари. А ръцете му не знаят умора. Четири замаха бяха достатъчни да обезсърчат новия враг, млад брудуонец. Два удара по-късно момъкът лежеше в локва кръв, покосен като дърво. Брадвата винаги е била оръжие на страстите. Фарр Сторрсен е бил призван за нея. Предводителят на фодрамите повдигна собствената си брадва, за да посрещне следващия си противник. Но пак е мрачно дело.