Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Пътуването със сала по Идрин въобще не се стори на Гелел изпитанието, от което тя се боеше. Всъщност се оказа доста приятно — какво да бъде в отсъствието на Молк! След третия ден се вживя в ролята си на разглезена пътешественица, обслужвана от придворната си дама — беше сгълчала Амарон, че има само една прислужница — в палатка на своя личен плавателен съд.

Прекарваше дните си в съзерцаване на отминаващия горист бряг и на далечните хълмове на равнините Сети, покрити с трева, но изпъстрени с шубраци. Сетски конници ги съпровождаха откъм северния бряг с крясъци и подсвирквания, докато профучаваха с грохот. Покрай тях се носеха муските и знаците на разните военни задруги — Вълк, Куче, Равнинен лъв и Чакал.

Струваше й се, че флотът се движи със свръхестествена бързина, както бе обещал Чос. Понастоящем изпод извивката на баржата й се къдреше пенеста диря. Не бе живяла дълго време покрай вода, но дори тя знаеше, че това не е естествено. На околните салове талийски и съюзни войници си говореха и се смееха. В обърнати щитове и мангали горяха огньове за готвене, понеже не се спряха ни веднъж, дори и нощем. През деня войниците — мъже и жени — оставаха по ленени туники и препаски, гмуркаха се, плискаха се и се къпеха. Прикрити покрай няколко заслонени страни на салове, правеха любов в топлата вода.

На седмия ден достигнаха водопадите. Прочутите големи водопади на Идрин. Водопадите Разорана земя. Гелел не беше ги посещавала. Войниците и лодкарите придвижиха сала й до брега и издигнаха палатката й. Междувременно тя продължи да изпълнява ролята си на привиден водач на Талийската лига. Прекарваше дните и нощите строго охранявана, но с изглед към водопадите и към също тъй чудната гледка как разтоварват огромния керван от салове, разглобяват ги и ги превозват в каруци по търговския път покрай водата, за да ги сглобят отново по-надолу. Истинско постижение в логистиката и администрацията; тя смяташе, че го дължат на десетилетния опит на Чос.

На сутринта я откараха с паланкина до сала за остатъка от речното плаване; разбра, че остават само още няколко дни.

На втората вечер по реката започна да се притеснява. Разбираше, че се очаква да напуснат флотилията преди да стигнат Хенг; Хенг вече бе близо. Много близо. Какво беше станало с този човек, Молк? Беше ли дезертирал? Част от нея се радваше, че се е отървала от него. Друга част бе загрижена — той знаеше твърде много. Когато влезе в палатката си същата вечер, намери го седнал в сгъваемия й походен стол с протегнати крака.