И се възправи сянка [bg]

Кърл го харесваше. В него имаше нещо самотно и уязвимо, беше като дърво без корен, макар че се държеше добре с някаква мрачна предизвикателност в погледа и откритият му смях беше заразителен.

Кой си ти? — зачуди се тя, докато наблюдаваше Че да играе. Не приличаше на кхосианец. Тя забеляза русата коса по скалпа му, подстригана късо като на военен. Очите му под тънките вежди бяха тъмни и се стрелкаха бързо. Имаше красиво прямо лице и хубави ръце.

Кърл имаше нужда от мъжка компания. Или поне така си мислеше през нощта, когато се събуди на студения под на склада, където бяха разквартирувани заедно с ранените. Призраците от кошмарите и лицата на младите мъже, които й крещяха да ги спаси, бяха прогонили съня от очите й. Докато доброволци и монаси от града се грижеха за ранените, Крис беше заспала дълбоко и хъркаше, както и Андолсон, прегърнал своя житар. Бяха го видели при влизането си в Туме. Той им беше казал, че Милос и младият Кууп са мъртви и че останалата част от медикосите, които познават, най-вероятно са разпръснати из цялата армия.

В студеното помещение на склада беше чула млад мъж да крещи насън, преследван от собствените си кошмари от битката.

Кърл тихо беше станала и бе излязла навън в търсене на някакво развлечение. От доста зает уличен търговец си купи доза дрос, увита в графов лист, и я взе цялата, преди да се отправи към мястото, откъдето долиташе музика.

Когато се озова в „Странноприемницата на Калхалий“, тя седна на масата за раш, докато сивият прах препускаше в кръвта й, и игра, насочила само част от съзнанието си към играта, а останалата част бе погълната от мъжете около нея — онези, които бяха млади и хубави, както и разгорещените ветерани.

Когато Че седна на масата срещу нея, тя го постави в първата категория и се усмихна с победоносната си усмивка, след което си каза: Този ще е. Мъжът играеше добре карти, спечели повече пари, отколкото загуби, макар и небрежно и равнодушно. Постепенно играта увлече и нея. Играеше с него и с останалите с техните карти и монети по същия начин, по който се отнасяше с мъжете в леглото, като се напиваше все повече с всяка следваща глътка от керача, който беше купила от бара.

До сутринта играта раш се беше превърнала в игра на издръжливост. Сега, когато нуждите на войниците се бяха насочили към храната и спането, в кръчмата в мазето беше станало по-тихо. Няколко останали сервитьори и собственичката Калхалий раздаваха топла храна, като тя отказваше да й се плаща. Фенерите в стаята бяха напълнени отново, макар че неестествената светлина, идваща от остъкления под, се засилваше и се отразяваше със синкаво блещукане от тавана и стените.