Открадни си свят [bg]

Ловната експедиция навлезе в район с високи тавани и изпръхнала от суша почва под краката. Сгърчени дръвчета с увиснали клони и почерняла кора придаваха допълнителна меланхолия на обкръжаващата ги обстановка. Малко по-нататък обаче за първи път от доста време се натъкнаха на открит поток, а светлините на фаровете озариха неголям мост, конструиран от бамбукови пръчки и стоманени скоби. Изглеждаше доста стар.

— Дали да не попълним запасите си от прясна вода? — попита едно от момчетата със съмнение в гласа.

— Уф! — възкликна с отвращение сестра му.

— Малкото момиче наистина е Тайнствената жена — обясняваше Джоан на Кстаска. — Това е повече от очевидно.

— Не — поклати глава херувимът. — Не е.

Капитан Гилеспи ги учеше как се свиват цигари. Херувимът свиваше своите върху металната повърхност на чинията.

Инк настояваше да продължават без почивка. Кстаска й предложи да се опира на летящата чиния, но тя отказа категорично. Бояла се, както сама призна, че дребното черно дяволче възнамерявало да й отмъкне спомените.

Малко по-късно Кстаска вдигна сфероидната си глава, сякаш бе доловила нещо из въздуха.

— Излязохме на картата — произнесе тя с видимо задоволство. Зелени и червени светлинки замигаха по краищата на чинията. Кстаска подаде една от готовите цигари на Доджър, като си послужи с щипката на опашката.

— Ммм, ще бъдеш ли така добра да ми я оближеш?

Кстаска се свърза с Таламуса и не остана никак изненадана, че там от известно време вече се разпореждаха хората на Старк.