Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Успехът ободри всички, чуха се призиви за незабавно обръщане на север. Отон бе принуден да повиши тон, за да охлади разгорещените глави на жадните да измият позора и да отмъстят за убитите войници. Преследвачите не изоставаха, подир щастливия за отряда на Господаря ден Стражите станаха дваж по-предпазливи и повикаха повече подкрепления на помощ. Срещу Отон вече имаше не по-малко от петстотин воини, които не разделяха силите си и не позволяваха да бъдат завлечени в нов капан. Отон продължаваше да отстъпва, като показваше на противника зъбите си – хазгски стрели и тролски сопи, като при всеки удобен случай се мъчеше и да захапе.

А през това време зимата свършваше, все по-уверено настъпваше пълноправна пролет. Сменящите едни други отряди елфи, джуджета и хора продължаваха да изтласкват изкусно маневриращата дружина на Отон на юг, като не се отказваха от опитите си да я обградят и унищожат, ала опитният й командир осуетяваше намеренията им. Една мартенска вечер Фолко. видя как пред огъня изнесоха скъпоценната кошница с улаги. Чернокрилите гущерчета се грееха край пламъците, попиваха топлината им, за да издържат дългия път през високите студени ветрове. И скоро едно от тях косо се стрелна в потъмняващото небе и тутакси се разтвори в мрака. Хобитът научи, че Отон праща на Господаря донесение и пита как да постъпи по-нататък. Лагерът замря в очакване, Фолко. не си намираше място, гризеше нокти до кръв.

След шест дни крилатият вестоносец на Отон се завърна.

Без никаква заповед целият отряд, дори тъпите и ограничени троли, се строи пред вдигнатата по този случай командирска палатката. Ала щом Отон излезе от шатрата, воините се стреснаха от непроницаемото му твърдо лице. Никакви мисли не можеха да бъдат прочетени върху това лице, но Фолко. усети объркването и разочарованието на командира си – Отон явно бе разчитал, че Господарят ще му разреши да прекрати безплодните опити да стигне до Пътеката на съцветията и ще одобри съединение с главните сили на войската. Но Господарят изпрати точно противоположното нареждане. Изпъчил челюст, с метален и безчувствен глас Отон прочете на дружината си заповедта на Господаря. Тя гласеше – да изчакат благоприятно време, като избягват решителна битка до средата на май, а след това, но не и преди, под прикритието на горите отново да тръгнат към първоначалната цел. В краен случай Господарят им позволяваше да преминат отвъд Хоар, ако пътят по десния бряг се окаже както и преди плътно затворен.