Черното копие и сянката на Властелина [bg]

За всичко това те плащаха скъпо. Не ги подминаха и болести, и смърт не от мечовете или стрелите на врага, а от милосърдния кинжал на другаря по десетка, когато ставаше ясно, че болният вече няма да стане на крака и ставаше за дружината опасно бреме, но такива случаи бяха твърде редки.

През цялото време докато отрядът кръстосваше горите като подгонен звяр приятелите почти не бяха вадили оръжие. Лъкът на хобита не пусна нито една стрела, макар че Отон често пращаше отличния си стрелец в далечни постове и засади. Всеки път Фолко. смъртно се страхуваше, че щом се сблъскат с Прекрасния народ, той ще се окаже или разкрит – заради нежеланието да се бие с елфите, или глупаво ще загине от стрелите на съюзниците си. Това беше кошмар, за който той се стараеше да не мисли – което не винаги успяваше.

През май гори и долини се раззелениха. През разпръснатите нашир и надлъж постове на елфи и джуджета сполучи да се промъкне още един отряд с провизии. В дружината вече имаше четирийсет троли, които за времето на тези скитания бяха обучени от десетниците и се превърнаха в страховита ударна сила. Отон отново разполагаше с пълна стотна воини и в края на първата седмица от месеца той заповяда да се насочат към целта.

Но те не тръгнаха на север. Командирът поведе дружината на изток, към недалечния Хоар, чиито брегове на това място по думите на водачите бяха обезлесени и затова конете мъкнеха трупи освен храна и оръжие. Претоварените животни изнемогваха, отрядът се движеше бавно, почти пипнешком налучквайки пътя. Имаха късмет. Първоначално Отон предприе лъжлива маневра в западна посока, а после през нощта внезапно обърна на изток, старателно заличавайки дирите си. Почти осем левги отрядът газеше попътен ручей, а сетне се разпадна на десетки, като внимаваше да не оставя твърде забележими следи.

- Разбира се, те няма да ни изгубят толкова лесно – отбеляза веднъж Отон, – но поне да спечелим няколко дни преднина!

Спечелиха. Мина седмица, втора, а никой не ги преследваше, неприятелят бе изчезнал сякаш вдън земя. Но и съгледвачите, специално изпратени да следят главните сили на противника също не се връщаше.

Този марш към Хоар бе нещо невиждано и неизпитано от никой воин в отряда. Отон гонеше войниците както никога, изтощените бяха връзвани за седлата. Без нощувки, без почивки. Спираха единствено когато конете започваха да се препъват.

- Запътили сме се право върху наковалнята... – отбеляза Дребосъка, когато заранта на осмия ден от безумната гоненица пред погледите най-после им се откри сивеещият в предутринна мъгла Хоар.

Скалистите брегове бяха голи. Без да губи време за подробно разузнаване, Отон заповяда незабавно да преминават с подръчни средства. Най-важното е, говореше той, да оцелеят конете.