Драконите на изгубената звезда [bg]

Докато двамата вървяха, през цялото време чувстваше как лейди Одила оглежда косата му, която най-вероятно стърчеше право нагоре, понеже по принцип не правеше нищо друго.

— Жълта е — каза най-сетне той със смущение. — И се нуждае от подстригване. Обикновено не…

— Царевичния хляб на Тика — каза лейди Одила, без да сваля зелените си очи от него. — Косата ти е с цвета на царевичния хляб на Тика.

— Откъде познаваш Тика? — изуми се Джерард.

— Откъде ти познаваш Тика? — отвърна тя.

— Тя беше съдържателката на странноприемница „Последен дом“ в Утеха, където бях разквартируван, както вече казах. Ако се опитваш да ме изпиташ…

— А — рече лейди Одила. — Тази Тика.

— Откъде… Кой ти е казал…

Тя продължаваше да го гледа замислено. После поклати глава и отказа да отговаря на въпросите му. Ръката й го стискаше като в менгеме — имаше необичайно големи и силни ръце — и отсъстващо го теглеше след себе си с бързи крачки, без да се притеснява от факта, че е овързан в окови и вериги и че едва смогва да я следва с цената на болезнено накуцване.

И бездруго не виждаше никакъв смисъл да насочва вниманието й върху положението, в което се намира. Нямаше никакво намерение да казва нищо повече на тази озадачаваща жена, която неизменно превръщаше думите му в шега или подигравателна скоропоговорка. Сега вече имаше възможността да се изправи пред Съвета на рицарите, пред войни, които щяха да го изслушат без предразсъдъци. Вече беше решил към коя част от историята да се придържа и коя да запази за себе си (като например пътуващия през времето мъртъв кендер). Така разказът му, макар и странен, щеше да бъде по-правдоподобен.

Скоро пристигнаха в Палатата на Рицарите, най-старата постройка в Солантъс, датираща още от основаването на града от времето, както се твърдеше в легендата, на самия родоначалник на Ордена — Винус Соламнус. Беше построена от гранит и облицована с мрамор и според първоначалния замисъл трябваше да наподобява съвсем обикновена, правоъгълна сграда. Към нея през вековете бяха добавяни допълнителни пристройки, крила, кули и шпилове, така че крайният резултат приличаше по-скоро на комплекс от сгради, скупчени около главен вътрешен двор. Освен това бяха основали школа, където младите рицари да се обучават не само на военно дело, но и на тънкостите в тълкуванието на Кода на честта, понеже се смяташе, че битките едва ли ще заемат изцяло времето им по време на тяхната активна служба. Рицарите бяха благородниците, чиято задача бе да водят отделните общности, да защитават закона и да въздават правосъдие. И въпреки че комплексът вече едва ли отговаряше съвсем точно на наименованието „палата“, рицарите продължаваха да го наричат по този начин от уважение към миналото.