Наследството на Карл Велики [bg]

— Къде отиваш? — събуди се Кристел.

— Да проверя нещо — промърмори той и вдигна панталоните си от пода.

— Значи си открил нещо — кимна тя, седна в леглото и запали нощната лампа. — Какво?

Голотата й не притесняваше нито нея, нито него. Той дръпна ципа на панталона и навлече ризата, без да си прави труда да обува обувките си.

— Чакай! — напрегнато прошепна тя, скочи от леглото и се огледа за дрехите си.

Фоайето тънеше в полумрак. Осветлението, доколкото го имаше, идваше от аплиците на стената и от жарта в широкото огнище. На рецепцията нямаше никой, ресторантът беше затворен. Малоун пристъпи към рисунката на стената и щракна електрическия ключ.

— Тази е от 1772 година. Тогава църквата е била в далеч по-добро състояние. Да забелязваш нещо?

Кристел пристъпи по-наблизо и вдигна глава.

— Прозорците са непокътнати. Има статуи. Решетката около олтара е също като в Аахен.

— Не е това.

Изпитваше истинско удоволствие от факта, че най-сетне е на крачка пред нея. А също и от тънкия кръст, стройните бедра и къдриците на свободно падащата й руса коса. Тя протегна ръка и докосна стъклото. Под блузката се очертаха фините прешлени на гръбначния й стълб.

— Подът! — прошепна тя и се обърна да го погледне.

Светлокафявите й очи възбудено блестяха.

— Обясни ми — рече той.

— Плочите са подредени по точно определен начин, въпреки че не се вижда много добре.

Беше права. Рисунката беше направена от ъгъл, акцентиращ върху височината на стените и арките. Но той вече го беше забелязал. Тъмни линии разделяха светлите плочи, на пода всеки квадрат застъпваше следващия. Познато подреждане.

— Дъска за дама с девет пула — прошепна той. — Не можем да бъдем сигурни, докато не проверим на място, но съм убеден, че е така.

— Няма да е лесно — поклати глава тя. — Пълзях по този под и трябва да ти кажа, че от него не е останало почти нищо.

— Част от ролята?

— Идеята не беше моя, а на майка ми.

— А ние не можем да откажем на мама, така ли?

— Не можем — кимна с лека усмивка Кристел.

— Това е втората дъска за дама след онази в Аахен.

— Тази църква е била построена от Айнхард — кимна Малоун. — Години по-късно е скрил наследството на Карл, а двата храма са били ключът към него. По всяка вероятност този трон е бил в Аахен и именно той е помогнал на дядо ти да направи връзката. Ние също ще го сторим. Обърни внимание на долния десен ъгъл — махна към рисунката той. — На пода, в близост до централната пътека, около която би трябвало да са плочите на дъската. Какво виждаш?

Кристел напрегна взор.

— На пода сякаш е издълбано нещо. Трудно ми е да определя какво е, линиите са твърде преплетени. Прилича ми на малък кръст с някакви букви. Мога да различа R и L, но другите са изтрити.