Каменният кръг [bg]

— Какви жени?

— Ами досега бяха все проститутки — каза той, поглеждайки към уличката за преследвачи, — но не се знае какво може да направи. Не мисли — обясни той кратко. — Езичник е.

— Разбирам — казах, макар че не разбирах. — Какво…

— Ето ги! — Вик от другия край на уличката прекъсна въпроса ми.

— По дяволите, мислех, че са се отказали. Хайде, насам!

Отново хукнахме по една уличка, излязохме на Кралската миля, изминахме няколко крачки надолу по хълма и пак се мушнахме в странична алея. Чувах викове и крясъци зад нас от главната улица, но Джейми ме хвана за ръка и ме дръпна в един вход към вътрешен двор, пълен с бъчви, вързопи и щайги. Огледа се трескаво, после напъха господин Уилъби в една голяма бъчва, пълна с боклуци. Като спря само за да го покрие с парче платно, той ме издърпа зад една натоварена с щайги каруца и ме накара да клекна до него.

Бях задъхана от непривичното усилие и сърцето ми препускаше от адреналина на страха. Лицето на Джейми беше зачервено от студа и тичането, косата му стърчеше във всички посоки, но той почти не се беше задъхал.

— Постоянно ли правиш такива неща? — попитах, като притисках с длан гърдите си в напразно усилие да успокоя сърцето си.

— Не точно — отвърна и надникна предпазливо над каруцата за преследвачи.

Чухме слабо ехо от тропот, което изчезна, и всичко притихна, остана само трополенето на дъжда по сандъците над нас.

— Отминаха. Най-добре да останем за малко тук, за по-сигурно. — Той ми сложи една щайга да седна, взе друга за себе си и се настани с въздишка, отмятайки косата от лицето си.

Усмихна ми се накриво.

— Съжалявам, сасенак. Не мислех, че ще е толкова…

— Изпълнено със събития? — довърших след него. Усмихнах му се и извадих кърпичка да избърша влагата от носа си. — Няма нищо. — Погледнах към голямата бъчва, в която нещо шаваше. Явно господин Уилъби се връщаше донякъде в съзнание. — А… как разбра това за краката?

— Той ми каза; обича да си пийва, нали разбираш — обясни Джейми, вперил поглед в бъчвата, където се криеше колегата му. — И когато попрекали, започва да говори за женски крака и за ужасните неща, които иска да направи с тях.

— И какви ужасни неща можеш да направиш с един крак? — поинтересувах се аз. — Възможностите със сигурност са ограничени.

— Не, не са — рече мрачно Джейми. — Но не е нещо, за което ми се говори на улицата.

Тихо припяване се носеше от дълбините на бъчвата зад нас. Не можеше да се каже със сигурност, заради особените интонации на езика, но ми се стори, че господин Уилъби задава някакъв въпрос.

— Млъквай, дребен червей — рече грубо Джейми. — Още една дума и лично ще ти стъпча физиономията; да видим дали ще ти хареса. — Чу се писклив кикот и бъчвата утихна.

— Той иска някой да му ходи по лицето? — попитах аз.

— Да. Ти — каза лаконично Джейми. Сви извинително рамене и бузите му станаха яркочервени. — Нямах време да му обясня коя си.