Градината на Рама [bg]

Никол и Най внимателно наблюдаваха реакцията на хората към речта на Кенджи. Неколцина от неговите поддръжници му бяха намекнали да говори за приятни и оптимистични неща, без да обсъжда критичните проблеми. Губернаторът обаче, беше твърдо решен да произнесе знаменитата си реч.

— Изгуби ги — пошепна Най на Никол. — Прекалено педантичен е.

По трибуните, където в този момент седяха приблизително половината от присъстващите, се забеляза известно раздвижване. Яхтата на Накамура, която по време на фойерверките беше пуснала котва близо до брега, многозначително отплува малко след като губернатор Уатанабе започна речта си.

От околната среда Кенджи се прехвърли към ретровирус РВ-41. Това беше въпрос, събудил силни страсти сред колонистите, затова вниманието на публиката нарасна значително. Губернаторът разказа за героичния напредък, постигнат от медицинския персонал на Ню Идън под ръководството на доктор Робърт Търнър, но подчерта, че все още са необходими огромни проучвателни работи, за да се намери начин за лечението й. Сетне заклейми хистерията, която беше наложила прокарването на указ (независимо от наложеното на него вето), който задължаваше всички колонисти с РВ-41 антитела през цялото време да носят червени ленти.

— У-у-у — развикаха се голяма група азиатци от другата страна на трибуните.

— … нещастните хора и без това са подложени на достатъчно страдания… — продължаваше Кенджи.

— Те са курви и педерасти — извика един мъж иззад, групата на Уейкфийлд и Уатанабе. Хората около него се разсмяха и заръкопляскаха.

— … Доктор Търнър неколкократно е потвърждавал, че това заболяване, подобно на повечето болести, причинени от ретровируси, се предава само по кръвен и полов път…

Тълпата стана неуправляема. Никол се надяваше, че Кенджи е забелязал това и ще пропусне някои части от речта си. Той имаше намерение да обсъди също така и благоразумието (или неблагоразумието) да се разширяват проучвателните работи в РАМА извън пределите на Ню Идън, но вече разбираше, че е изгубил вниманието на слушателите си.

За миг губернатор Уатанабе замълча, сетне изсвири пронизително в микрофона. Това временно възцари тишина.

— Искам да кажа още няколко, думи и те няма да засегнат никого… Както ви е известно, ние със съпругата ми Най имаме близнаци. Чувстваме се така, сякаш сме получили Божията благословия. Днес, на този Ден на Заселването, призовавам всекиго от вас да си помисли за своите деца и да си представи някой друг Ден на Заселването, след сто или може би дори след хиляда години. Представете си, че сте изправени лице в лице с тези, които сте създали — децата на децата на вашите деца. И както им говорите и ги прегръщате, дали ще можете да им кажете, че сте направили всичко възможно, за да им оставите един свят, в който да имат шанса да открият щастието?