Златният бряг [bg]

— Говори.

— Преди всичко, мисля, че ми дължиш извинение.

— За какво?

— За това, което ми каза в клуба.

— А аз мисля, че ти ми дължиш извинение за това, че имаше безочието да се опиташ да ме въвлечеш в измама.

— Не разбирам за какво говориш. Искам да ми се извиниш за това, че ми каза да вървя по дяволите.

— Извинявам се.

— О… окей… следващото нещо… Тази работа с Белароса. Трябва да ти кажа, Джон, че преди двайсет години щяха да те помолят да си подадеш оставката заради онази малка сензация. Сега всички сме с малко по-свободни възгледи и поведение, но освен това сме и малко по-загрижени заради всички тези нови хора, които прииждат. Не искаме клубът да си спечели репутация на място, където тези хора могат да ходят, пък било то и като гости. И съвсем не искаме да се разчува, че известен шеф на мафията е редовен посетител в „Крийк“.

— Лестър, нямам никакво желание да причинявам на теб или на който и да било член на клуба някакви неприятности. Аз съм толкова голям сноб, колкото и ти. Въпреки това обаче, ако Джон Сатър пожелае да си пие питието с дявола в клуба, това не е твоя работа или на който и да било друг, докато не се нарушават законите на клуба.

— Дявол да го вземе, Джон, аз ти говоря за благоразумие, благовъзпитаност и… да, благоприличие…

— И ако ти или някой друг предложи закон, който да забранява влизането в клуба на предполагаеми фигури от подземния свят или на дявола, аз вероятно ще гласувам „за“. Дните на джентълменските споразумения и тайните протоколи отминаха, приятелю, защото вече не останаха джентълмени, а тайните протоколи са незаконни. Ако искаме да оцелеем, по-добре ще е да се адаптираме, или да загрубеем малко и да направим план за действие. Не можем да продължаваме да си стоим така и да се оплакваме, че е трудно да се танцува на палубата на потъващ кораб. Разбираш ли?

— Не.

— Тогава нека ти го кажа другояче. Мога да ти предрека, че до края на това столетие Франк Белароса ще бъде член на клубния съвет или вероятно въобще няма да съществува извънградският клуб „Крийк“. А когато той се превърне в градски парк или в търговски център, всеки ще може да ходи там и тогава ще се оплакваме, че трудно се намират места за паркиране и че децата вдигат много врява.

— Може и да си прав — каза Лестър неочаквано. — Но дотогава, Джон, ще ти бъдем благодарни, ако не водиш мистър Белароса в клуба като гост.

— Ще помисля върху това.

— Моля те, помисли — каза Лестър. — Поздрави Сюзън.

— И ти Джуди. И Лестър…

— Да?

— Върви по дяволите.