Сянката на чинара [bg]

Беше петък следобед, беше студено и влажно и Джейк както обикновено се мъчеше да навакса с пропуснатото през седмицата. Иначе проблемите щяха да се увеличат и задълбочат и да отровят понеделника му. Едно от многобройните му неписани, но въпреки това сериозни правила беше до петък на обед да отговори на всяко пропуснато телефонно обаждане. Предпочиташе да избегне повечето от тях, но не беше възможно. Не му беше трудно да ги отлага. Често ги прехвърляше от един работен ден за друг, но беше твърдо решен да не ги оставя за уикенда. Друго негово правило беше да не поема безсмислени случаи, за които нямаше да вземе никакви или почти никакви пари и които превръщаха неприятните му клиенти в хора, които самият той би удушил. Като всеки друг адвокат обаче и Джейк понякога се съгласяваше да поеме делото на някоя отрепка, чиято майка му беше преподавала в десети клас или чийто чичо познаваше баща му, или на останала без пари вдовица от църквата, която не можеше да си позволи адвокат, но отчаяно се нуждаеше от такъв. Тези дела неизбежно заприличваха на развалена риба — вмирисваха се по-силно, колкото повече се застояваха недокоснати в ъгъла. Всеки адвокат ги имаше. И всеки адвокат ги мразеше. Всеки адвокат се кълнеше, че няма да поема повече такива дела, и ги надушваше още щом клиентът прекрачи прага.

За Джейк свободата означаваше да се отърве от задачи от този род и преди всяка нова година той се изпълваше с решителност да отказва на отрепките. Преди години Лушън му повтаряше: „Изграждат те не случаите, които поемаш, а тези, които не поемаш. Просто отказваш“. Въпреки това специалното му чекмедже за вмирисани случаи беше потискащо пълно, а всеки петък следобед Джейк ги поглеждаше и се проклинаше.

Порша влезе в кабинета му, без да почука, видимо разстроена. Тупаше се по гърдите, сякаш не можеше да диша.

— Дошъл е един човек — каза тя почти шепнешком, защото не можеше да говори по-силно.

— Добре ли си? — попита той и отново избута настрани застояло дело.

Тя бързо поклати глава.

— Не. Господин Ростън. Бащата на момчетата.

— Моля? — възкликна Джейк и скочи на крака.

Тя продължаваше да се потупва по гърдите.

— Иска да се срещне с теб.

— Защо?

— Моля те, Джейк, не му казвай коя съм.

Двамата се взряха един в друг за секунда, без да знаят какво да правят.

— Добре, добре. Настани го в заседателната зала. Слизам след минутка.