Сянката на чинара [bg]

— Защо го правиш?

— Един приятел ме помоли, ясно? Не ти трябва да знаеш повече. В момента ти трябва адвокат и аз съм единственият тъпак, склонен да се изправи до теб.

Симиън кимна леко.

В осем и половина го докараха в съда и го поведоха по задните стълби до голямата зала. Той влезе във временните владения на почитаемия Пърси Булард. Неговата съдебна зала се намираше по-надолу по коридора и беше съвсем малка, затова той предпочиташе да използва голямата, когато е свободна, тоест поне през половината от времето. През шестнайсетте години, които беше прекарал на съдийската скамейка, се бе занимавал предимно с дребни граждански спорове и по-леки престъпления, но понякога го викаха да гледа и да ускори хода на някое по-сериозно дело. Тъй като окръгът беше в траур и напрежението беше високо, той реши да докара Ланг в съда, да го поуплаши и да покаже на хората, че машината на правосъдието се е задействала.

Новината бързо се беше разчула и в залата имаше зрители. Точно в девет часа въведоха Симиън — надали някой беше виждал по-виновен обвиняем от него. Беше развалина. Оранжевият му арестантски гащеризон беше твърде голям и изцапан с кръв. Ръцете му бяха закопчани зад гърба с белезници, които бяха свалени съвсем бавно.

Съдия Булард изгледа Симиън и оповести:

— „Щатът срещу Симиън Ланг“. Ето там — посочи той мястото пред съдийската маса.

Симиън се затътри, озъртайки се напрегнато наоколо, като че някой щеше да го застреля в гръб. Артър Уелч застана до него, но същевременно успя някак да запази дистанция.

— Вие ли сте Симиън Ланг? — попита съдия Булард.

Симиън кимна.

— Отговорете!

— Аз съм.

— Благодаря. А вие сте?

— Господин съдия, казвам се Артър Уелч и съм адвокат в Кларксдейл. Тук съм, за да представлявам господин Ланг.

Булард го изгледа така, сякаш искаше да каже „Какъв е смисълът, по дяволите?“, но вместо това попита Симиън:

— Господин Ланг, господин Уелч е вашият адвокат, така ли?

— Да.

— Добре. И така, господин Ланг, обвинен сте, че сте причинили смъртта на двама души по време на автомобилна катастрофа поради шофиране в нетрезво състояние. Как ще пледирате?

— Невинен.

— Не се учудвам. Ще насроча предварително изслушване след трийсет дни. Господин Уелч, ще бъдете осведомен от съдебния ми секретар. Допускам, че искате да обсъдим гаранцията.