Двор от крила и разруха
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Двор от крила и разруха». Краткое содержание книги:
Дворът им ми беше издал смъртна присъда.
Вариан ни доближи — бавно. Сковано. Като че цялото тяло го болеше. Красивото му лице обаче не разкриваше нищо. Единствено дълбока умора.
Устата му се отвори, после се затвори. Аз също не знаех какво да кажа.
Затова Вариан заяви с предрезгавял от бойните крясъци глас:
— Той е в дъбовата трапезария.
Където за пръв път бях вечеряла с тях.
Само му кимнах и с Мор си запроправяхме внимателно път през тълпата.
Помислих си, че Вариан говори за Рисанд.
Но щом влязох в слънчевия салон, открих Таркуин, покрит с опръскана с кръв сребърна броня. По масата пред него лежаха разгънати карти, а наоколо стояха елфи от Двора на Лятото, едни — оплискани в кръв, други — съвършено чисти.
Като спряхме на прага, Великият господар на Двора на Лятото вдигна очи от масата. Първо погледна мен, после и Мор.
Добрината, уважението, които излъчваше лицето му при последната ни среща, вече ги нямаше. На тяхно място се беше появило нещо злокобно, студено, от което стомахът ми се сви.
Кръвта по дълбоката порезна рана на врата му се беше съсирила и когато Таркуин обърна глава към хората в залата, се разрони на ситни люспички.
— Оставете ни!
Всички се изнизаха покорно през вратата, без дори да го погледнат.
При последното ми посещение тук сторих нещо ужасно. Излъгах го и откраднах от него. Нахлух в съзнанието му и го накарах да повярва, че съм невинна. Безобидна. Затова и не го винях, като ми изпрати кървавия си рубин. Но ако възнамеряваше да ми отмъщава точно сега…
— Чух, че двете сте прочистили двореца. И сте помогнали за спасяването на острова.
Думите му бяха гърлени — безжизнени.
Мор килна глава.
— Войниците ти се биха храбро заедно с нас.
Таркуин не я удостои с внимание, вперил поразителен тюркоазен поглед в мен. В кръвта, раните, кожените ми дрехи. Накрая сведе очи и към пръстена ми от Рис. Сапфирът с форма на звезда мътнееше, а между фините извивки на металния му обков имаше засъхнала кръв.
— Реших, че идваш да довършиш започнатото — каза ми Таркуин.
Не смеех да помръдна.
— Чух, че Тамлин те е взел със себе си. После чух, че Дворът на Пролетта рухнал. Срутил се отвътре, защото народът му се разбунтувал. А ти си изчезнала. Затова, когато видях илирианския легион… предположих, че идваш за мен. Да помогнеш на Хиберн да ни довърши.
Вариан не му беше казал за съобщението си до Амрен — не зов за помощ, а трескаво предупреждение да се спасява. Таркуин не ни беше очаквал.
— За нищо на света не бихме се съюзили с Хиберн — заяви Мор.
— Говоря на Фейра Арчерън.
Никога не бях чувала подобен тон от Таркуин. Мор се наежи, но не му отвърна.
— Защо? — попита Великият господар на Лятото.
Ярките слънчеви лъчи озаряваха бронята му, изтъкана от фини, застъпващи се люспи като на риба.
Недоумявах какво ме пита. Защо го бяхме измамили, открадвайки нещо от него? Защо му се бяхме протичали на помощ? А може би и двете…
— Мечтаем за едно и също.
Друго не можах да измисля.
Обединена страна, в която нисшите елфи вече да не живеят в потисничество. По-добър свят.
Точно обратното на онова, за което се бореха Хиберн и съюзниците му.
— Това ли е оправданието ти, задето открадна от мен?
Сърцето ми прескочи.
Рисанд, несъмнено ответрял се дотук, каза иззад гърба ми:
— С другарката ми имахме основание за постъпката си, Таркуин.
Коленете ми едва не се подкосиха от равния му тон, от окървавеното му лице, което не разкриваше и следа от тежка травма, от тъмната броня — същата като тези на Азриел и Касиан, — все така непробиваема въпреки шепата дълбоки драскотини, по които с мъка плъзнах поглед.
Касиан и Азриел?
Добре са. Грижат се за ранените илирианци и устройват лагер в планината.
Очите на Таркуин прескочиха няколко пъти помежду ни.
— Другарка.
— Не беше ли видно? — намигна му Рисанд.
Ала в погледа му още личеше онази острота — пронизваща и спотаена.
Гърдите ми се стегнаха.
Да не би кралят да е заложил капан…
Той прокара ръка по гърба ми.
Не. Не, добре съм. Вбесен, задето не се досетих, че пред мен стои илюзия, но… Иначе добре.
Студеният гняв по лицето на Таркуин не трепна дори.
— Когато отиде в Двора на Пролетта, заблуди и Тамлин за истинската си същност, унищожи владенията му… Знаеш ли какво направи? Остави вратата отворена за Хиберн. Силите му веднага акостираха по пристанищата на Тамлин. — Несъмнено за да изчакат краха на стената, след което да отплават на юг. Таркуин изръмжа: — Така необезпокоявано са стигнали до моята граница. Ти си виновна.