Двор от крила и разруха

В красивите му очи горяха безброй звезди.

— Ами твоите сили?

Кралят беше научил и за тях… или просто се беше досетил.

Деликатният му тон ми подсказваше, че вече има свое мнение по въпроса. Но решението беше мое — щеше да ме подкрепи, каквото и да беше то.

И като помислих…

— Струва ми се, че може да приемат разкриването на истинската ни същност като манипулация, ако заедно с това съобщим и че другарката ти е откраднала от силите им. Ако кралят възнамерява да използва тази информация срещу нас… ще преценим какво да правим, като му дойде времето.

— Всъщност силата ти е подарена, но… имаш право. И бездруго ще трябва много да внимаваме как ще им се разкрием, как ще им представим нещата, за да не сметнат, че е капан или машинация. Но по отношение на теб… — Плътен мрак потули звездите в очите му. Мракът на убийците и крадците, на безкомпромисната смърт. — Твоята история може да наклони везната в полза на Хиберн, ако някой от тях обмисля съюз с него. Берон може да опита да те убие, дори войната да не се състои. Ерис едва ли ще смогне да го възпре.

Можех да се закълна, че военният лагер потрепери от мощта, която се разбуди в гърдите му — от суровата ярост. Гласовете пред шатрата стихнаха до шепот. Някои замлъкнаха напълно.

Аз обаче се приведох и го целунах нежно.

— Ще се справим — промълвих до устата му.

Той отдръпна устни от моите и прошепна с мрачно лице:

— Ще пазим в тайна всичките ти сили, освен онези, които аз ти дадох. В качеството ти на моя Велика господарка се очаква да те даря с такива.

Преглътнах тежко и кимнах, отпивайки голяма глътка от водата му. Край на лъжите и измамите, като се изключат тези около моята магия. Надявах се Таркуин да си остане първата и единствена жертва на заблудата ни.

Прехапах долната си устна.

— Ами Мириам и Дракон? Имаш ли вече сведения къде са отишли?

Заедно с легиона си от летящи воини?

Въпросът ми като че ли го изтръгна от унеса, в който беше потънал, обмисляйки новите предизвикателства пред нас.

Той въздъхна и погледът му пак пропълзя по списъците с жертви. Тъмното мастило сякаш поглъщаше смътната елфическа светлина.

— Не. Шпионите на Аз не откриха нито следа от тях в никоя от околните земи. — Той потри едното си слепоочие. — Как изчезва цял народ?

Свъсих вежди.

— Явно тактиката на Юриан да ги извлече от укритието им само му навреди.

Юриан — дори не чух името му на бойното поле днес.

— Май така излиза. — Рис поклати глава и светлината пробяга из гарвановочерната му коса. — Трябваше още преди векове да си съставим протокол. Начини ние да се свържем с тях и те с нас в случай на нужда.

— А защо не го сторихте?

— Искаха светът да забрави за тях. И като забелязах в колко мирно място се превърна Кретея… аз също не желаех светът да им се натрапва.

По челюстта му затрепка нервен мускул.

— Но ако някак ги открием, ще е достатъчно ли? И ако удържим стената цяла, разбира се. Нашите сили, тези на Дракон, може би дори войската на кралица Васа, ако Люсиен я намери… срещу Хиберн?