Двор от крила и разруха
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Двор от крила и разруха». Краткое содержание книги:
— Май трябва да попиташ Тамлин. — Рис вдигна вежда. — А той къде е, между другото?
— Тамлин. — Хиберн сякаш се любуваше на името, на начина, по който звучеше. — О, той има планове за вас след онова, което причинихте на него и двора му. Каква бъркотия му завещахте само! Макар че другарката ти определено улесни разполагането на още от въоръжените ми сили в земите му.
Свещена Майко! Свещена Майко, аз бях отговорна за това…
— Ще се радва да го чуе.
Твърде дълго. Рис се бе удържал твърде дълго, а ако сега предизвикаше краля… Да се бие или да бяга. Да бяга или да се бие.
— Чудно ми е откъде ли дойдоха дарбите й? От кого ли?
Кралят знаеше. Знаеше какво представлявам. Какво притежавам.
— Голям щастливец съм, че си намерих такава другарка.
Хиберн се усмихна отново.
— Макар и за малкото време, което ви остава.
Можех да се закълна, че Рис се помъчи да не допуска последните му думи в съзнанието си.
Кралят обаче продължи все така небрежно:
— Нека те предупредя, че ще трябва да дадеш всичко от себе си, ако искаш да ме пребориш. До последната капка. И пак няма да е достатъчно. А когато изцедиш силите и живота си докрай, Рисанд, когато другарката ти оплаква трупа ти, ще я направя моя.
Рис не допусна нито искрица емоция по лицето си, нахлузвайки онази хладна, насмешлива маска върху грохотния гняв, който забесня из съзнанието му, а накрая зае пост пред мен, готов да скочи в атака, да ме брани.
— Тя надви Амаранта и Атора — подхвърли Рис. — Едва ли ти ще я затрудниш.
— Ще видим. Може пък да я предам на Тамлин, щом приключа.
Ярост сгорещи кръвта на Рис. И моята.
Атакувай или бягай, Рис — примолих му се отново. — Но действай веднага!
Той свика цялата си сила и усетих как тя се издига у него, почувствах как се бори да я обуздае.
— Ефектът на заклинанието ще отшуми — махна с ръка кралят. — Просто още един малък номер, който научих, докато гниех в Хиберн.
— Не знам за какво приказваш — рече кротко Рис.
Двамата си размениха усмивки.
Сетне Рис попита:
— Защо?
Кралят разбра какво имаше предвид.
— За всички имало място около масата. Нали така разправяхте с твоите хора. — Кралят изсумтя. — За човеци, за нисши елфи, за нечистокръвни. В новия ви свят за всички имало място около масата. Стига да разсъждават като вас, разбира се. Нас, Верноподаниците обаче… Нас на драго сърце ни отритнахте. И то с какво презрение! — Той махна към войниците, които ги наблюдаваха, към битката в залива. — Питаш ме защо? Защото страдахме, когато ни низвергнахте. — Няколко от войниците му изсумтяха в знак на съгласие. — Нямам намерение още пет века да гледам как хората ми се кланят на човешката измет, как едва свързват двата края, докато вие браните и глезите простосмъртните, отстъпвате им нашите ресурси и богатства, и то в замяна на какво? Нищо. — Той килна глава. — Затова ще си върнем онова, което е наше. Онова, което винаги ни е принадлежало и винаги ще ни принадлежи.
Рис му се подсмихна коварно.
— Добре дошли сте да опитате.
Без да изрече и дума повече, другарят ми запрати тънко копие от силата си към него сякаш с вещата ръка на изкусен стрелец.
Но като достигна краля…
Магическото копие просто мина през него.
Образът му като че се размъти, а после наново се избистри.
Илюзия. Призрак.
Кралят се изсмя гръмогласно.
— Наистина ли вярваше, че ще присъствам лично на подобна битка? — Той махна с ръка към войниците. — Тя е само показно, предвидено да възбуди апетита ви.
Сетне изчезна.
Загадъчната магия се изцеди от кораба и мазната й хватка върху силата на Рис… просто изчезна.
Рис позволи на хибернските войници от този кораб, както и на останалите от околните поне да вдигнат с чест мечовете си.
После ги превърна в червена мъгла и трески по вълните.
Глава 38
Мор ме разтърсваше. Усетих го единствено защото Рис ме изхвърли от съзнанието си в мига, в който атакува войниците.
Застоя се твърде дълго, обясни ми, плъзвайки нежно един от тъмните си нокти по лицето ми.
В следващия миг се озовах на моста и щитът му се затвори зад мен.
— Фейра — викаше ме Мор, впила пръсти в раменете ми през кожените дрехи. — Фейра.