Островът на скъпоценностите
- Автор: Май Карл
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Островът на скъпоценностите». Краткое содержание книги:
— Ние? Значи не само аз, ами и моята Парпара? Ама за какво пък, драги племеннико?
— Да-а, това сега и аз самият не знам. Трябва да ви кажа, именно, че отпускът ми е доста необикновен. Моят приемен баща го е издействал, както ми пише, ала не ми съобщава причината. И същевременно ми нарежда да отскоча до вас и да ви подбера, понеже се опасявал, че на една писмена покана бихте могли да изклинчите. Та започвайте значи веднага да стягате багажа! Следобед заминаваме.
— Хола! Това не става така пързешката, аз трябва първом да опсъдя нещата с моята женичка.
— Тук няма хич нищо за обсъждане. Майорът иска да ви види и вие чисто и просто трябва да се подчините. Ясно?
— Тъй вярно, хер лейтенант! По дяволите! Запелязвам, че заповядването вече отлично си го научил. Ти какво ще речеш, моя люпима Парпара?
— Е, ами ти какво ще речеш, скъпи мъжо?
— Ние не пива да оскърпим хер майора, като отплъснем поканата му.
— Не, не бива, скъпи Томас! Значи ще пътуваме.
— Да, ще пътуваме, паста! Ти чу, драги племеннико, какво реши семейният съвет. Трябва да има нещо важно, че хер майорът да ни вика при сепе си. Парпара, стягай похчата! Следопед пътуваме!…
Беше в Хелбигсдорф. От деня, в който бяха задържани избягалите затворници, беше изминал един период от десет години.
Майорът седеше в своята стая и работеше. Косата му беше посивяла, а фигурата му се бе попрегърбила. Но както винаги по-рано, така и днес бе обгърнат от гъсти облаци дим, които бълваше от своята дълга лула.
В един момент отвън прозвучаха бързи стъпки и вратата се отвори, На нея се появи една дама в сини одеяния. Тя носеше на ръката си малко котенце. Дългата й мършава фигура се бе привела като тази на майора, а косата й се беше вече прошарила.
— Добро утро, Емил! — поздрави.
Той отвърна на поздрава и я покани с едно движение на ръката да се настани.
— Но, моля, скъпи братко…! Твоята лула… тая димилка и пушилка… пфуй!
— Хм-м, за мен това е най-добрият примес към въздуха.
— Аз се задушавам в него!
— Ако той беше вреден за теб, отдавна да си се събрала с твоите деди, скъпа ми Фрея. Който ме навестява в моята стая, трябва да проявява и склонност за приспособяване към тази приятна атмосфера.
Тогава отвън отново се зачуха стъпки, вратата за втори път се отвори и пак влезе една дама. Тя беше дребна и суха, облечена в зелено и носеше едно морско свинче.
— Добро утро, братко! — поздрави.
— Добро утро, скъпа Ванка! — отвърна той.
— Олеле! Моя малка Лили, ние тук направо ще се издушим! Тоя димилник… тая миризма…!
— На мен си ми е съвсем приятно! — изръмжа майорът.
— Ама моята сладка Лили не може да го понесе! Моля те, скъпи братко, отвори поне прозорците!
— Един вече е отворен. Повече няма да е добре, защото ти с твоето кекаво здраве ще се простудиш.
По време на този разговор се появи Цила, третата сестра, със своята катеричка. Една пурпурночервена рокля обгръщаше окръглените й телесни форми.
— Добро утро! — изпухтя.
— Добро утро, сестро! Седни!
Тя се намести, и то с такава тежест, че столът изскърца по всичките си сглобки.
— Ох, тоя ужасен задух!
— За това е виновна тлъстината! — рече той с лека усмивка.
— Тлъстината? О, Емил, ето че пак те е споходил отвратителният ти час!
— Лъжеш се, аз по-скоро бих казал, че се намирам във великолепно настроение.
— Но тлъстината… тлъстината…! Кой може само да изрече една такава некрасива дума! Тлъста може да нарече човек свинята и подобните там чудовища, ама на мен тая дума…! Моля те! Между впрочем моята пълнота съвсем не е така шокираща и аз констатирам, че от известно време значително съм отслабнала. Ама пък въздухът в твоята стая е непоносим.
— Аз го намирам, напротив, много поносим.
— Да. На теб с твоето мечешко здраве той май хич не ти вреди. Ама ние, ние трите от нежния пол, ние се задушаваме! Погледни само моята добра Мими!
— Катеричката ти? Тя си се чувства съвсем добре!
— Съвсем добре? Емил, ти си наистина един варварин! Нима не виждаш как учестено диша моята Мими!
— Моята Лили също! — извика Ванка.
— И моята Биби също така! — прибави Фрея.
— Деца, не ме ядосвайте! Ако моят тютюн не се нрави на животните ви, не ги носете! Не мога заради тези създания да се откажа от лулата си. Сега моля да ми обясните причината за утринната ви визита.
— Причината? О-о, тя е много уважително — взе думата Фрея. — Ние идваме да се оплачем!
— Да се оплачете? — учуди се майорът. — От кого?