Хари Потър и огненият бокал

— Не го наричай Вики! — скочи Хърмаяни, хукна през дансинга и изчезна в тълпата.

Рон гледаше след нея със смесено изражение от гняв и задоволство.

— Ти изобщо имаш ли намерение да ме поканиш на танц? — попита го Падма.

— Не! — отсече Рон, гледайки яростно след Хърмаяни.

— Чудесно! — не му остана длъжна Падма, стана и отиде при Парвати и момчето от „Бобатон“, което призова свой приятел толкова скоростно, че според Хари със сигурност бе използвал призоваваща магия.

— Къде е Хър-моя-на?

До масата им се бе приближил Крум с два бирени шейка в ръце.

— Нямам представа — на инат рече Рон, като вдигна глава към него. — Загуби ли я, а?

Крум пак се начумери.

— Е, ако я видите, кажете й, че съм взел питиета — изрече той с характерния си твърд акцент и бавно се отдалечи.

— Вече си приятел с Виктор Крум, а, Рон? — Пърси бе дотичал и потриваше ръце, гледайки самодоволно. — Чудесно, точно такава беше идеята, нали разбираш… международно магьосническо сътрудничество.

За голямо разочарование на Хари Пърси веднага зае мястото на Падма. На масата на съдиите в момента не седеше никой. Професор Дъмбълдор танцуваше с професор Спраут, Людо Багман — с професор Макгонъгол, а Мадам Максим и Хагрид си отваряха широка пътека през дансинга, докато валсираха сред учениците. Каркаров не се виждаше никъде. И следващата песен бе изпратена с бурни аплодисменти. Хари видя как Людо Багман целуна ръка на професор Макгонъгол, а когато се запъти обратно през множеството, го пресрещнаха Фред и Джордж.

— Как си позволяват да досаждат на висши министерски служители! — процеди през зъби Пърси, загледан подозрително натам. — Никакво уважение…

Людо Багман доста бързо се освободи от близнаците и като забеляза Хари, му махна и дойде на тяхната маса.

— Надявам се, че братята ми не са ви отегчили, мистър Багман — побърза да се обади Пърси.

— Моля? О, не, не, в никакъв случай! — отвърна Багман. — Не, просто ми разказаха малко повече за онези техни пръчки шегобийки. Искаха от мен съвет по маркетинг. Обещах да ги свържа с някои мои познати от Магазинчето за шегички на Зонко…

На Пърси никак не му стана приятно и Хари бе готов да се обзаложи, че като се върне вкъщи, първата му работа щеше да бъде да разкаже това на госпожа Уизли. Явно Фред и Джордж се бяха амбицирали още повече напоследък, щом смятаха да започват търговия.

Багман отвори уста да каже нещо на Хари, но Пърси отклони вниманието му.

— Как върви турнирът според вас, господин Багман? Нашият отдел е доста доволен… само онази изненада с Огнения бокал… — и той погледна към Хари — …беше малко смущаваща, но оттогава като че ли всичко протича гладко, не мислите ли?

— О, да! — безгрижно отвърна Багман. — Голяма веселба пада. А как е старият Барти? Колко жалко, че не можа да дойде!

— О, сигурен съм, че господин Крауч ще се оправи и съвсем скоро ще се върне на работа — каза Пърси важно, — но междувременно аз съм готов да поема всичко върху плещите си. Защото не може само по балове да се ходи… — и той се изсмя пресилено, — съвсем не, наложи ми се да се справям с какви ли не неща, възникнали в негово отсъствие… Нали чухте, че Али Башир бил заловен, докато се опитвал да вкара контрабандно летящи килимчета в страната. Освен това се мъчим да убедим Трансилвания да подпише Международното споразумение за забрана на дуелите, та след Нова година имам среща с началника на техния Отдел за магьосническо сътрудничество…