Хари Потър и огненият бокал

— Ами… ти… много си хубава — смутено изрече той.

— Благодаря! — отвърна момичето. — Падма ще те чака във входната зала — съобщи тя на Рон.

— Добре — рече той и се огледа. — А къде е Хърмаяни?

Парвати вдигна рамене.

— Да слизаме тогава, а, Хари?

— Хайде — съгласи се Хари, а толкова му се искаше да остане в общата стая.

Фред му намигна, подминавайки го на излизане през портрета.

Входната зала също бе пълна с ученици, които се въртяха и чакаха да стане осем часът, когато вратите на Голямата зала щяха да се отворят. Онези, които имаха дами или кавалери от други домове, се промъкваха през тълпата, търсейки своите партньори. Парвати откри Падма и двете се върнаха заедно.

— Здравейте! — каза Падма, красива като сестра си и с мантия в яркотюркоазен цвят.

Тя обаче не изглеждаше много въодушевена, че Рон е нейният кавалер на бала. Докато го оглеждаше от глава до пети, тъмните й очи се спряха на оръфаните по врата и на ръкавите краища на мантията му.

— Здрасти! — отговори й Рон, но не гледаше към нея, а рееше поглед из тълпата. — О, не…

Той леко приклекна, за да се скрие зад Хари — минаваше Фльор Делакор, ослепителна в мантията си от сребристосив сатен, придружена от капитана на отбора по куидич на „Рейвънклоу“ Роджър Дейвис. Като се отдалечиха, Рон се изправи и пак се загледа над главите на другите.

— Къде е Хърмаяни? — отново попита той.

Група слидеринци се изкачваха по стълбите от общата си стая в подземието. Отпред вървеше Малфой в мантия от черно кадифе с висока яка, в която според Хари приличаше на енорийски свещеник. Панси Паркинсън във феерична бледорозова мантия се беше вкопчила в ръката му. Краб и Гойл, и двамата облечени в зелено, изглеждаха като покрити с мъх морени и — както Хари с удоволствие установи — не бяха успели да си намерят партньорки.

Дъбовата входна врата се отвори и всички се извърнаха да гледат как влизат учениците от „Дурмщранг“, водени от професор Каркаров. Най-отпред вървеше Крум заедно с красиво момиче в синя мантия, което Хари не разпозна. Над главите им той забеляза, че поляната пред замъка е превърната в изкуствена пещера, в която блещукаха множество вълшебни светлинки… Това бяха стотици живи феи, пръснати из розовите храсти, изникнали там с магия, или пърхащи над огромни статуи на Дядо Коледа и неговия елен.

В този момент се разнесе гласът на професор Макгонъгол:

— Моля избраниците да дойдат насам!

Парвати засия и разтърси гривните си. Двамата с Хари казаха на Рон и Падма „До скоро“ и тръгнаха през жужащата тълпа, която се раздели да им направи път. Професор Макгонъгол — в официална мантия на шотландски карета и с доста грозноват венец от магарешки бодил22 по ръба на шапката си — им нареди да изчакат от едната страна на вратата, докато всички останали влязат в Голямата зала и се настанят край масите. Накрая щяха тържествено да се появят и те. Фльор Делакор и Роджър Дейвис застанаха най-близо до вратата. Дейвис бе така зашеметен от късмета си тъкмо Фльор да му е партньорка, че не отделяше очи от нея. Седрик и Чо стояха близо до Хари, но той се стараеше да не ги гледа, за да не се налага да разговарят. Затова спря поглед върху момичето до Крум и направо зяпна от изумление.