Хари Потър и огненият бокал

Тя изфуча по пътеката, като яростно блъскаше настрани храстите, и над тях литнаха ята пъстроцветни феи. Хагрид продължи да седи на пейката, гледайки след нея. В тъмнината не се виждаше изражението му. След около минута той най-сетне се изправи, но не тръгна към замъка, а закрачи през поляните към къщурката си.

— Хайде — тихичко подкани Хари. — Да се махаме…

Ала Рон не помръдна.

— Какво има? — погледна го Хари озадачен.

Рон извърна лице към него — беше много сериозен.

— Ти знаеше ли… — попита той шепнешком, — …че Хагрид е полувеликан?

— Не — вдигна рамене Хари. — И какво от това?

Но по особения поглед на Рон той веднага разбра, че за пореден път е проявил невежество по отношение на живота в магьосническия свят. Израснал в дома на семейство Дърсли, Хари продължаваше да се изненадва от много неща, с които магьосниците бяха свикнали. Всяка учебна година му разкриваше нови такива факти. Сега например разбра, че повечето магьосници не биха казали „И какво от това?“, ако узнаеха, че майката на някой техен приятел е великанка.

— Ще ти обясня вътре — тихо каза Рон. — Хайде…

Фльор и Роджър Дейвис бяха изчезнали, сигурно си бяха намерили по-скришно храстче. Хари и Рон влязоха в Голямата зала. Парвати и Падма седяха на една маса в дъното с група момчета от „Бобатон“, а Хърмаяни пак танцуваше с Крум. Хари и Рон седнаха колкото може по-далеч от дансинга.

— Е? — похвана Хари. — Какъв е проблемът с великаните?

— Ами, те са… те са… — Рон не можеше да намери подходящите думи, — не са много добри — неубедително завърши той.

— Много важно! — каза Хари. — Хагрид си е много добър.

— Така е, ама… нищо чудно, че никога не приказва за тези неща. — И Рон поклати глава. — Винаги съм мислил, че като дете го е сполетяла лоша магия за наедряване или нещо подобно. Ама не исках да го споменавам…

— Но какво значение има, че майка му е великанка? — продължаваше да пита Хари.

— Да, за всички, които го познаваме, няма значение, защото знаем, че не е опасен — бавно заговори Рон. — Ама… виж, Хари, те, великаните, са жестоки. Както каза Хагрид, това им е в природата, те са като троловете… просто обичат да убиват, всички го знаят. Добре че у нас вече не са останали.

— Какво е станало с тях?

— Ами, и без това били на изчезване, а и аврорите успели да убият много от тях. Но се предполага, че в други страни има великани, които се крият главно в планините…

— Тогава кого се надява да заблуди тая Максим! — размишляваше на глас Хари, като видя, че Мадам Максим седи сама на масата на съдиите с много мрачен вид. — Щом Хагрид е по-лувеликан, няма как да не е и тя. Едър кокал… Единственият, който има по-едри кокали от нея, е динозавърът!

До края на бала Хари и Рон си седяха в ъгъла и обсъждаха великаните, тъй като и на двамата не им се танцуваше.

Хари се опитваше да не гледа към Чо и Седрик, защото го обземаше силното желание да изрита нещо.