Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
Когато в полунощ „Орисниците“ спряха да свирят, всички ги изпратиха с бурни заключителни ръкопляскания и после тръгнаха към входната зала да се прибират. Мнозина съжаляваха, че балът не е продължил повече, ала Хари със задоволство се отправи да си легне. На него вечерта не му се видя особено забавна.
Пред входната врата Хари и Рон видяха Хърмаяни да пожелава лека нощ на Крум, който си тръгваше към кораба на „Дурмщранг“. Като минаваше покрай Рон, тя му хвърли леден поглед и продължи нагоре по стълбите, без да го заговори. Двамата се заизкачваха след нея, но по средата на мраморното стълбище Хари чу, че някой го вика.
— Хей, Хари!
Беше Седрик Дигъри. Хари забеляза, че Чо е останала да го чака във входната зала.
— Какво има? — неохотно попита той, докато Седрик тичаше към него.
По погледа на Седрик пролича, че не иска да говори пред Рон, който вдигна рамене и продължи да се качва нацупен.
— Слушай… — сниши глас Седрик, след като Рон се отдалечи. — Длъжник съм ти, дето ми каза за змейовете. А сега… с яйцето… Твоето издава ли стенания, като го отвориш?
— Да — отвърна Хари.
— Е, изкъпи се във вана… Ясно?
— Какво?
— Влез във вана и… ъъъ… вземи и яйцето в горещата вода, та… това ще ти помогне… Така ще можеш да мислиш, вярвай ми.
Хари го гледаше недоумяващо.
— Слушай — продължи Седрик, — иди в банята на префектите. Четвъртата врата вляво от оная статуя на Борис Озадачения, дето е на петия етаж. Паролата е „Свеж като скреж“. Ще бягам… трябва да кажа лека нощ…
Той още веднъж му се усмихна и побягна надолу по стълбите към Чо.
Хари се прибра сам в кулата „Грифиндор“. Съветът му се видя много странен. Как ще му помогне водата да разбере тайната на стенещото яйце? Дали Седрик си правеше шега с него? Да не би да искаше да го изложи пред всички?… И особено пред Чо…
Дебелата дама и приятелката й Вай дремеха в картината пред вратата. Хари трябваше да им кресне „Мечти и блясък!“, за да ги събуди, и дамите много се ядосаха. Той влезе в общата стая и завари Рон и Хърмаяни да си крещят с цяло гърло. Застанали на около три метра един от друг, двамата се караха, зачервени до кръв.
— Е, като не ти харесва, знаеш какъв е изводът, нали? — викаше Хърмаяни.
Косата й се бе измъкнала от елегантното кокче, а лицето й бе изкривено от гняв.
— Така ли? — не й остана длъжен Рон. — И какъв е?
— Следващия път когато има бал, ме покани, преди някой друг да го е направил, а не като спасителен вариант в последния момент!
Устата на Рон се отвори, без да издаде звук — като на златна рибка, останала на сухо, — а Хърмаяни се завъртя на пета и тръгна към момичешката спалня. Рон се обърна към Хари.
— Ето… — запелтечи той с вид на треснат от гръм, — ето… виждаш ли… това само доказва… изобщо не е разбрала за какво става дума…
Хари не каза нищо. Толкова бе доволен, че с Рон отново си говорят, та не искаше сега да му възразява… Но някак усещаше, че Хърмаяни много по-добре от Рон бе разбрала за какво става дума.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА
СЕНЗАЦИЯТА НА РИТА СКИЙТЪР
Сутринта на втория ден на Коледа всички станаха късно. В общата стая на „Грифиндор“ бе необичайно тихо. Ленивите разговори бяха съпровождани от звучни прозявки. Косата на Хърмаяни отново беше бухнала и тя довери на Хари, че за бала е използвала обилно специална брилянтинова отвара за идеално приглаждане на къдрици. И докато чешеше мъркащия Крукшанкс зад ушите, делово обясни, че не си заслужавало да отделя време за това всеки ден.
Рон и Хърмаяни изглежда бяха постигнали негласно споразумение да не обсъждат свадата си от предишната вечер. Държаха се съвсем вежливо един към друг, но все пак хладно. Момчетата веднага посветиха Хърмаяни в същността на подслушания разговор между Хагрид и Мадам Максим. Тя обаче не се стресна от новината, че Хагрид е полувеликан, както се беше случило с Рон, и каза:
— Аз дори предполагах… Знаех си, че не би могъл да е чистокръвен великан, защото те са високи над шест метра. Само че не разбирам защо е цялата тази истерия около великаните. Не може всичките да са опасни! Това е същият вид предразсъдък като този към върколаците… Някои просто се вманиачават!
Рон като че ли изпита огромно желание да я срази в отговор, но явно се отказа от нова кавга, защото само поклати неодобрително глава, и то когато Хърмаяни не го гледаше.
Крайно време беше да се замислят за домашните, които бяха зарязали през първата седмица на ваканцията. Всички изглеждаха малко омърлушени заради края на коледните празници, с изключение на Хари, който започна (отново) да се чувства леко притеснен.