Хари Потър и огненият бокал

Хари много внимаваше да не се спъне. Парвати явно се чувстваше чудесно, защото се усмихваше широко на всички и така здраво държеше и водеше Хари, че той се почувства като куче, от което тя искаше да покаже какво може. Като се приближаваше към масата на върха, той зърна Рон и Падма — Рон гледаше с присвити очи Хърмаяни, която минаваше точно в този момент, а Падма беше нацупена.

Дъмбълдор се усмихваше щастливо на приближаващите се участници в турнира и техните партньори, ала изражението на Каркаров, докато гледаше Крум и Хърмаяни, поразително напомняше физиономията на Рон. Людо Багман, пременен тази вечер в яркочервена мантия на едри жълти звезди, ръкопляскаше по-ентусиазирано и от учениците. Мадам Максим, сменила неизменната си униформа от черен сатен с вечерна рокля от бледолилава коприна, любезно ги аплодира. Но господин Крауч — внезапно осъзна Хари — го нямаше там.

Петото място бе заето от Пърси Уизли. Когато участниците и партньорите им стигнаха до масата, той дръпна празния стол до себе си и настойчиво погледна Хари, който разбра подсещането и седна до Пърси, облечен с чисто нова официална тъмносиня мантия и придобил доста самодоволна физиономия.

— Повишиха ме — съобщи той, преди още Хари да успее да го попита, при това с такъв тон, сякаш обявяваше избирането си за върховен управител на Вселената. — Вече съм личен секретар на господин Крауч и съм тук като негов представител.

— Той защо не дойде лично? — попита Хари, който нямаше никакво намерение да слуша цяла вечер лекция за дъната на котлите.

— За съжаление трябва да кажа, че господин Крауч не е добре, никак не е добре. Не се чувства добре още от Световното по куидич. И нищо чудно — преуморен е. Вече не е толкова млад… обаче е направо блестящ, естествено, а интелектът му си остава на такова високо ниво, на каквото е бил винаги. Но финалът на Световното беше пълен провал за цялото министерство, а освен това господин Крауч понесе силно лично разочарование от непокорството на онзи негов домашен дух, Блинки или както там му беше името. Той, разбира се, я уволни веднага след това, но, както казах, годините му напредват, има нужда от грижи и според мен равнището на неговия домашен уют силно спадна, откакто тя си отиде. След това трябваше да организираме турнира, да ликвидираме последиците от Световното… докато оная отвратителна Скийтър само се вре навсякъде… О, на горкия човек му се полагаше да го оставят на мира поне по Коледа! Доволен съм, понеже знае, че има на кого да разчита да го замести.