Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Я да се поразходим — прошепна Рон на Хари, — някъде по-далеч от Пърси.
Като си дадоха вид, че отиват да си вземат нещо за пиене, Хари и Рон станаха от масата, изнизаха се покрай дансинга и се вмъкнаха във входната зала. Външната врата все още беше отворена. Крилатите феи в розовата градина трептяха и блестяха, докато момчетата слязоха по предното стълбище и се озоваха сред розови храсти, красиво виещи се пътеки и големи каменни статуи. Хари долови плисък на вода, която сигурно падаше във фонтан. Тук-там по изящно изваяните скамейки седяха хора. Двамата с Рон тръгнаха по една от пътеките през розовите храсти. Не след дълго чуха познат неприятен глас.
— …не разбирам защо това те тревожи, Игор.
— Сивиръс, не можеш да се правиш, че нищо не се е случило! — Гласът на Каркаров беше уплашен и снишен, сякаш внимаваше да не го подслушват. — Все по-ясно се вижда с всеки изминал месец и започвам сериозно да се тревожа, не отричам.
— Тогава бягай — рязко прозвуча гласът на Снейп. — Бягай, ще намеря какво да кажа за твое оправдание. Аз обаче оставам в „Хогуортс“.
На завоя изникнаха Снейп и Каркаров. Снейп държеше в ръка магическата си пръчка и шибаше розовите храсти встрани, а на лицето му бе изписана злоба. Иззад храстите от време на време се чуваха писъци и изхвръкваха тъмни сенки.
— Отнемам десет точки от „Хафълпаф“, Фосет! — кресна Снейп по едно момиче, което пробяга покрай него. — Десет точки и от „Рейвънклоу“, Стебинс! — беше викът към момчето, което изтича след нея. — А вие двамата какво търсите тук? — изненада се той, като видя Хари и Рон на пътеката.
Хари забеляза, че Каркаров малко се смути от неочакваната среща. Ръката му нервно се вдигна към козята брадичка и той отново започна да я върти около пръста си.
— Разхождаме се — кратко отвърна Рон. — Не е против правилата, нали?
— Продължавайте да се разхождате! — изръмжа Снейп и ги подмина така рязко, че дългата му черна мантия се изду и ги докосна.
Каркаров забърза да го настигне, а Хари и Рон продължиха по пътеката.
— От какво ли се е разтревожил чак толкова Каркаров? — промълви Рон.
— И откога си говорят на малко име със Снейп? — добави Хари замислено.
Бяха стигнали до големия каменен елен, зад който се виждаха искрящите струи на висок шадраван. На една каменна пейка забелязаха силуетите на двама души с огромни размери, които съзерцаваха падащата вода на лунна светлина. В този момент Хари чу гласа на Хагрид:
— Още щом кат’ ви видях, разбрах… — говореше той със странно дрезгав глас.
Хари и Рон замръзнаха на място. Някак не беше редно да прекъсват такава сцена… Хари се обърна назад, огледа пътеката и различи силуетите на Фльор Делакор и Роджър Дейвис, полуприкрити зад един храст наблизо. Той тупна Рон по рамото и ги посочи с глава, което беше знак, че може лесно да се промъкнат покрай тях и да останат незабелязани (според Хари Фльор и Дейвис бяха доста заети). Но като видя Фльор, очите на Рон се разшириха от ужас, той поклати категорично глава и дръпна Хари още по-навътре в сянката на елена.
— Какво ви стана ясно, ’Агррид? — каза Мадам Максим с доловими нотки на мъркане в иначе ниския й глас.
Хари категорично не искаше да чуе и дума повече. Помисли си за ужаса на Хагрид, ако узнае, че е бил подслушван в такъв момент (самият Хари би се ужасил). Ако можеше, щеше да запуши уши и да затананика високо, но в случая това не беше изход. Така че се опита да отклони вниманието си към едно бръмбарче, което лазеше по гърба на каменния елен, ала насекомото не бе по-интересно от онова, което говореше Хагрид.
— Ами разбрах… разбрах, че сте като мен… От майка ви или от баща ви?
— Какво искате да кажете, ’Агррид?…
— При мен е от майка ми — тихо продължи Хагрид. — Тя беше една от последните в страната. Е, не че си я спомням много добре…’щото ни напусна, видите ли. Бях някъде на три. Тя… и без това нямаше майчински чувства. Ама… на тях изобщо не им е в природата, нали? Нямам идея к’во е станало с нея… може и да е умряла… не знам.