Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
Бедата беше там, че вече след Коледа датата двайсет и четвърти февруари изведнъж му се стори много близо, а той още не бе направил нищо, за да разгадае тайната на златното яйце. Започна да изважда яйцето от куфара всеки път, когато влезеше в спалнята. Отваряше го и се вслушваше внимателно с надеждата, че най-сетне ще може да разбере нещо. Напрягаше се да се сети за какво друго му напомня звукът, освен за трийсетте музикални триона, но неизменно стигаше до заключението, че никога преди не е чувал такива звуци. Затваряше яйцето, разтърсваше го с всички сили и отново го отваряше да провери дали звукът не се е променил. Но той не се променяше. Опитваше се да зададе въпроси на яйцето, мъчеше се да надвика стенанията, но нищо не се получаваше. Веднъж дори го запрати чак в другия край на стаята… при все че всъщност не очакваше и това да помогне.
Хари не беше забравил разговора със Седрик. Но тъй като в момента изпитваше недотам приятелски чувства към него, не му се щеше да приема помощта му, ако можеше да мине без нея. Освен това смяташе, че ако целта на Седрик наистина бе да му подаде ръка, трябваше да се изрази много по-ясно. Хари му бе съобщил точно какво предстои при първото изпитание, но явно Седрик смяташе, че е достатъчно да му върне жеста, като го посъветва да влезе във вана. Е, не му трябваше такава безсмислена помощ… най-малко пък от този, който се разхождаше по коридорите ръка за ръка с Чо.
И така — настъпи първият ден от новия учебен срок и Хари се запъти към класната стая, както винаги натоварен с книги, рула пергамент и пера, а притаената тревога за яйцето тежеше в стомаха му, сякаш освен всичко друго носеше и самото яйце.
По земята все още имаше дебела покривка от сняг и по прозорците на оранжерията се бе кондензирал такъв дебел слой влага, че не можеха да виждат нищо навън в часа по билкология. В такова време изобщо не им се искаше да имат час по грижа за магически създания, макар че според Рон раконогите огнемети щяха хубавичко да ги сгреят, стига да не ги подгонят или да не метнат огнените си струи толкова силно, че в къщата на Хагрид да възникне опасност от пожар.
Пред вратата на къщата обаче този път ги чакаше възрастна вещица с късо подрязана сива коса и силно издадена напред брадичка.
— Хайде, по-бързичко, звънецът удари още преди пет минути! — подканваше тя, докато учениците с мъка си проправяха път през снега към нея.
— Коя сте вие? — попита Рон, гледайки я изпитателно. — И къде е Хагрид?
— Аз съм професор Гръбли-Планк — небрежно отвърна тя — и временно ще ви преподавам грижа за магически създания.
— Къде е Хагрид? — високо повтори Хари.
— Възпрепятстван е — бе краткият отговор на професор Гръбли-Планк.
До ушите на Хари стигна противен приглушен смях. Той се обърна — Драко Малфой и останалите слидеринци пристигаха за часа. Всички изглеждаха развеселени и явно никой не бе изненадан, че имат нова преподавателка.
— Оттук, ако обичате — каза тя и поведе учениците покрай оградата, зад която пръхтяха огромните коне на „Бобатон“.
Хари, Рон и Хърмаяни я последваха, като поглеждаха от време на време през рамо към къщата на Хагрид. Всички пердета бяха плътно спуснати. Дали той беше там вътре, сам и болен?
— Какво е станало с Хагрид? — попита Хари, като избърза напред и настигна новата преподавателка…
— Това не те засяга — отвърна тя, явно смятайки любопитството му за прекалено.
— Напротив, засяга ме! — кипна Хари. — Какво му е?
Професор Гръбли-Планк се държеше така, сякаш не го е чула. Тя преведе учениците покрай пасището, където конете на „Бобатон“ се бяха скупчили да се топлят, докато най-сетне стигнаха до гората. За едно дърво в самия й край бе привързан голям красив еднорог.
Повечето момичета ахнаха, като го видяха.
— Ох, той е прекрасен! — прошепна Лавендър Браун. — Как ли го е намерила? Доколкото знам, те се ловят много трудно.
Снегът наоколо изглеждаше сивкав в сравнение с ослепителната белота на еднорога. Той нервно потрепваше със златните си копита, отмятайки назад главата си с един-единствен рог.
— Момчетата да стоят отзад! — сърдито ги спря професор Гръбли-Планк, като протегна ръка и грубо спря Хари през гърдите. — Еднорозите обичат само грижите на женски същества, природата им е такава. Момичетата да се приближат насам, като пристъпват внимателно. Хайде, съвсем бавно…
Тя предпазливо тръгна заедно с момичетата към еднорога, а момчетата останаха до оградата на пасището да гледат. Щом реши, че професор Гръбли-Планк не би могла да го чуе, Хари се обърна към Рон: