Хари Потър и огненият бокал

— Да си седнем, а?

— О… но… тази е толкова хубава! — възрази Парвати, когато „Орисниците“ подхванаха нова, доста по-бърза мелодия.

— Не, не ми харесва — излъга Хари.

Той я поведе обратно към масата, от която Рон и Падма не бяха ставали, като по пътя заобиколиха Фред и Анджелина, танцуващи така буйно, че всички отстъпваха назад от страх да не пострадат.

— Как върви? — обърна се Хари към Рон, като седна и отвори бутилка бирен шейк.

Рон не отговори. Той не отместваше гневен поглед от Хърмаяни и Крум, които танцуваха наблизо. Падма седеше с кръстосани ръце и крака, но едното й стъпало тактуваше в ритъма на музиката. От време на време мяташе недоволен поглед към Рон, който не й обръщаше никакво внимание. Парвати седна от другата страна на Хари, кръстоса и тя ръце и крака, но само след няколко минути бе поканена на танц от едно момче от „Бобатон“.

— Нали нямаш нищо против, а, Хари? — попита го тя.

— Какво? — отвърна й Хари, загледан в Чо и Седрик.

— Ооо, нищо, нищо — тросна се Парвати и тръгна с момчето от „Бобатон“, а когато песента свърши, изобщо не се върна. Хърмаяни се приближи и седна на мястото на Парвати. Беше леко поруменяла от танца.

— Здрасти! — каза Хари, а Рон не обели нито дума.

— Горещичко, нали? — рече Хърмаяни, като си вееше с ръка. — Виктор отиде да вземе нещо за пиене.

Рон я погледна смразяващо.

— Виктор, а? — попита той. — Още ли не ти е предложил да му викаш Вики?

Хърмаяни го погледна изумена.

— Какво ти става? — попита тя.

— Щом не си разбрала — сряза я Рон унищожително, — няма аз да седна да ти разправям.

Хърмаяни го зяпна, после погледна Хари, който вдигна рамене.

— Рон, защо…

— Той е от „Дурмщранг“! — изплю камъчето Рон. — Състезава се срещу Хари! Срещу „Хогуортс“! Ти си… ти… — Рон явно се мъчеше да намери достатъчно силни думи за престъплението на Хърмаяни — …_сприятеляваш се с врага_, разбра ли!

Хърмаяни ахна.

— Не ставай глупав! — едва успя да каже тя след малко. — Какъв ти враг? Я си спомни… кой подскачаше от радост, като го видяхме да пристига? Кой щеше да му иска автограф? Кой държи негова фигурка в стаята си?

Рон реши да пропусне покрай ушите си тези думи.

— Сигурно те е поканил за своя дама, докато бяхте двамата в библиотеката?

— Точно така — отвърна Хърмаяни и поруменя още повече. — И какво от това?

— И ти какво… да не си го карала да влиза в СМРАД, а?

— Не, не съм! И ако наистина искаш да знаеш, той… той каза, че идвал всеки ден в библиотеката, за да намери повод да ме заговори, но все не му стигала смелост!