![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Неочаквано Дуер Куулън избухна в смях, с което прекъсна враждебните умбли на Туафу-ануф и го смая. Хуунът изненадано зяпна, когато младият човек отговори на англически — също неофициален език, макар че в последно време го използваха все повече служители на институтите.
— Леле, какъв страхотен стил! Чакай малко да обясня на този беден шим какво каза току-що за вида на тялото му, за предците му и всичко останало!
Дуер се наведе към Хари, бързо му намигна и прошепна:
— Усмихвай се и се преструвай, че ми казваш какво да отговоря на този глупак.
Хари зяпна.
— Какво се опитваш да…
Младежът отново се изправи, започна да се превива от смях и да сочи към шимпанзето, сякаш се опитваше да каже нещо на Туафу-ануф, но не можеше да се овладее.
— Той… шимът…
Рети наблюдаваше сцената с кисело изражение. Но Хари успя само удивено да зяпне, когато Дуер дълбоко си пое дъх, погледна Туафу-ануф право в очите… и започна да имитира гърлена хуунска умбла!
Докато подражаваше на хуунско оригващо изпъшкване, очите му като че ли свирепо заблестяха. Педантичният инспектор смаяно развя гръклянната си торбичка.
Когато Дуер си пое дъх и премина на англически, всички разговори рязко секнаха.
— Ето, това не ти ли хареса? Там, откъдето идвам, щяха да нарекат всеки шим, казал нещо подобно, истински…
Хари сграбчи ръката му и силно го стисна. Младежът бе жилав за човек, но не можеше да се мери с шимската сила. Дуер покорно млъкна и добродушно се усмихна на тълпата. Никой не беше чувал земянит да умблира. Хари определено присъстваше на такова нещо за пръв път!
После, сякаш това не бе достатъчно, мъничкият „съпруг“ на Рети подаде урската си главичка от торбичката й и презрително изсъска към високия хуун, с което предизвика нови изненадани викове сред опашката.
— Стига! — изкрещя Туафу-ануф и удари с тежкия си юмрук по бутона, с който се отваряше порталът. — Човеци, които говорят хуунски? Хууни, които говорят земянитски? Целият космос ли е полудял? Махайте се оттук! Бързо!
Докато бюрократът стискаше главата си в лапи, Хари задърпа Дуер за ръка и тримата най-после се озоваха в безопасност на покритите каззкаркски булеварди.
Шимът го пусна, отстъпи назад и внимателно го огледа, сякаш го виждаше за пръв път.
След продължително мълчание Хари кимна.
— Искам да ти задам само един въпрос.
— Да? — попита Дуер.
— Можеш ли да ме научиш на онова, което направи вътре?
Има начини да докладваш за определено събитие така, че да изглежда маловажно.
Докато чакаше във фоайето Уер'К'кинн да го приеме, Хари бързо редактира писмения си отчет за срещата с Дуер и Рети в Е-пространството, като изтри предположението си, че двамата идват от преждевремски свят. Нямаше нужда да крие каквито и да е факти. Кой друг, освен земянит, би разбрал какво представляват шитите на ръка кожени дрехи и неолитното оръжие на Дуер?
Всъщност по никакъв начин не нарушаваше клетвата си. Почти.
— Корабът ви се е повредил и сте загубили всичките си лични вещи, преди машината да ви вземе на борда си — каза им той. — Претърпели сте също мозъчно увреждане, което е предизвикало частична амнезия. Според традиционните закони за оказване помощ на пътници това би трябвало да е достатъчно, за да ви отпуснат средства за въздух, вода и протеин, докато откриете начин сами да се издържате. Разбрахте ли?
Дуер сериозно кимна, а Рети измърмори на малкия мъжки урс:
— Чу ли го, „аз“? Мозъчно увреждане, а? Обзалагам се, че Дуер дори няма нужда да се преструва, за да е убедителен.
„Съпругът“ й отговори, като се опита да я ухапе по лявата ръка, но тя успя бързо да се отдръпне. Хари незабавно реши, че харесва малкото създание.
— Познавам някои хора в Долния град — каза той. — Може би ще ви помогнат да си намерите подходяща работа. Междувременно, ето ви инфочип със стандартните данни за Каззкарк и заобикалящия го сектор — продължи шимът и им подаде прозрачна пръчка, която Рети пъхна в единствената си скъпоценност — доста очукано наглед обучаващо устройство, произведено на Земята. — Внимателно ги проучете, докато съм вътре. Когато свърша, ще ви отведа на някое сигурно място. Но в замяна искам да ми разкажете за себе си — абсолютно всичко, разбирате ли? За вашия дом и така нататък.
Двамата човеци кимнаха и Хари беше сигурен, че са искрени.
Разнесе се мелодичен звън — уникален ритъм, който Хари знаеше по-добре от собственото си име.
Покана, Помощниците на Уер'К'кинн трябва да бяха прегледали записите на камерите, насочени към реалния космос.
„Най-после“, помисли си той и се изправи. Двамата млади човеци вече бяха потънали в холоизображенията на обучаващото устройство, затова ги остави, без да им каже нищо. Докато бързаше към кабинета на началника си, възбудата му все повече се усилваше. Успехът в последната мисия му бе заслужил известно уважение от страна на Института по навигация. Навярно достатъчно, за да споделят с него голямата тайна.