Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Толкова по-добре — каза под носа си магьосникът. — Планът ми не го включваше.
Зед продължи да лапа лакомо. Когато изяде супата си, отиде до огнището и си сипа втора паница. Предложи на Ейди да сипе и на нея, но тя още не беше привършила с първата, тъй като през по-голямата част от времето седеше с очи вперени в магьосника. Когато той отново седна, му подаде още хляб и сирене.
— Ричард пази от теб една тайна — тихо каза тя. — Ако не беше свързана с тая работа около Рал, нямаше да говоря за това, но мисля, че трябва да знаеш.
Светлината на лампата осветяваше тънкото лице и бялата му коса и изостряше чертите му, правеше го да изглежда още по-слаб сред ръбестите сенки. Той взе лъжицата си, за момент сведе очи към супата си, после отново ги вдигна към Ейди.
— Както добре знаеш, всички ние имаме тайни, магьосниците повече от всеки друг. Ако всеки от нас знаеше тайните на другия, светът щеше да изглежда доста странно. Освен това щеше да се изгуби очарованието на това да си ги споделяме — тънките му устни се разтегнаха в усмивка, очите му заискриха. — Но аз не се страхувам от тайните на човек, комуто вярвам, така че и той не бива да се страхува от моите. Това е част от приятелството.
Ейди се облегна на стола си, празните й бели очи го гледаха, леката й усмивка отново се върна на лицето й.
— За негово добро се надявам да си прав, задето му имаш доверие. Не искам да създавам на един магьосник причина да се ядосва.
Зед сви рамене.
— Та защо, като магьосник аз съм напълно безобиден.
Тя се вгледа в очите му на светлината на лампата.
— Това бъде лъжа — прошепна тихо с дрезгавия си глас.
Зед се покашля и реши, че би било добре да промени темата на разговор.
— Изглежда, трябва да ти благодаря за грижите, скъпа госпожо.
— Това бъде вярно.
— И че си помогнала на Ричард и Калан — той хвърли поглед към Чейс и го посочи с лъжицата си, — а също и на граничния надзирател. Длъжник съм ти.
Усмивката на Ейди грейна.
— Може би някой ден ще ми върнеш услугата.
Зед повдигна полите на робата си и отново се зае със супата си, но не тъй настървено като преди. Двамата с чародейката не сваляха очи един от друг. Огънят в огнището пращеше, навън цвърчаха нощните насекоми. Чейс продължаваше да спи.
— От колко време са на път? — най-после попита Зед.
— Това бъде седмият ден, откакто той повери теб и граничния надзирател на моите грижи.
Зед привърши с яденето и внимателно бутна паницата си встрани. Сключи тънките си ръце върху масата и като сведе поглед, забарабани с палци. Светлината на лампата проблясваше и танцуваше върху разрошената му бяла коса.
— Ричард каза ли как да го намеря?
За момент Ейди остана мълчалива. Магьосникът продължи да чака отговор, докато накрая тя проговори.
— Дадох му нощен камък.
Зед скочи на крака.
— Какво си направила!
Ейди кротко го погледна.
— Да не искаш да го изпратя през просеката нощем, без да има с какво да си свети? Да ходиш из просеката слепешката означава сигурна смърт. Исках да успее. Това бъде единственият възможен за мен начин да му помогна.
Магьосникът опря кокалчетата си в масата и се наведе напред, оредялата му бяла коса се разпиля около лицето му.
— А предупреди ли го?
— Разбира се.
Той присви очи.
— Как? С някоя от твоите загадки?
Ейди извади две ябълки и подхвърли едната на Зед. Той прати срещу плода безмълвно заклинание.
Ябълката се понесе във въздуха и започна бавно да се върти. Зед продължаваше да гледа втренчено старицата.
— Седни си на мястото, магьоснико, и престани да ми се правиш на велик. — Тя отхапа парче ябълка и задъвка бавно. Зед седна намусен. — Не исках да го плаша. И без друго вече беше достатъчно наплашен. Ако му бях казала какво може нощният камък, сигурно щеше да се страхува да го използва и всичко щеше да завърши със сигурната победа на отвъдния свят над него. Да, предупредих го със загадка, за да може да я разбере по-късно, след като вече е преминал през просеката.
Клечестите пръсти на Зед се протегнаха във въздуха и хванаха ябълката.
— По дяволите, Ейди, ти не разбираш. Ричард мрази загадките, винаги ги е мразил. Възприема ги като оскърбление към искреността. Не се занимава с подобни неща. Това е принципното му отношение. — Той мощно заби зъби в ябълката.
— Той бъде Търсач; Търсачите правят това: решават загадки.
Зед издигна кокалестия си пръст във въздуха.
— Загадките на живота, а не на думите. Има разлика.
Ейди остави ябълката си на масата и се наведе напред. Лицето й придоби по-мек израз, погледът й стана загрижен.
— Зед, опитвах се да помогна на момчето. Искам да успее. В просеката загубих крака си; на него можеше да му струва живота. Ако един Търсач загуби живота си, ние всички губим нашите. Не исках да му причиня нищо лошо.