Кръвта на братството

Той преглътна, очите му се плъзнаха по нагорещения метал около него, после огледаха и съскащия в ръката й пламък.

— Май си спомних още мъничко. Ще ви бъда благодарен, ако ми позволите да разкажа всичко отначало, като добавя онова, за което се сетих сега.

Вирна изгаси огъня в дланта си и с рязко движение превърна горещината на Хана си в неговата противоположност — леден студ. Нажеженото червено угасна от метала като духната свещ. Стоманата стана ледено черна, около вцепенения мъж издрънчаха парчета метал.

Вирна вдигна ръка и стисна в дланта си монетата.

— Толкова съжалявам, май ти счупих пилата. Това ще покрие и дори ще надхвърли разходите, сигурна съм.

Той кимна. Златото беше повече, отколкото човек можеше да спечели за цяла година.

— Имам и други пили, няма нищо.

Тя отпусна ръка на рамото му.

— Добре, господин Спроул, защо не ми кажеш какво друго си спомняш за въпросната сметка. — Тя го стисна по-силно. — До последната подробност, независимо колко незначителна ти се струва тя. Разбра ли?

Той облиза устни.

— Да. Ще ви кажа всичко. Точно както ви казах, работата свърши Хам. Не знаех нищо за нея. Каза ми, че имал да изкопае нещо в Двореца, но нищо повече. Хам не е от приказливите и това никога не ми е правило впечатление.

Веднага след това, просто ей така, изневиделица, ми каза, че напуска и че отива да живее при дъщеря си, както ви казах. Все повтаряше, че един ден ще отиде при нея, преди да му се наложи да си изкопае сам дупката, но нямаше пари, а и тя не е по-добре от него, така че не му обръщах внимание. После си купи магарето — хубаво магаре — и ми стана ясно, че тоя път не се майтапи. Каза, че не ще парите от Двореца. Да съм си наемел помощник с тях. После, на следващата нощ, точно преди да тръгне, донесе бутилка пиене. Беше добро, много по-скъпо от ония, дето обикновено си поркаме. Стигне ли се до пиене, Хам не може да пази тайна от мен — всеки го знае. На другите не казва каквото не трябва, нали разбирате, може да му се има доверие, но на мен си казва всичко, стига да си пийне.

Вирна пусна рамото му.

— Разбирам. Хам е добър човек и ти е приятел. Не искам да се притесняваш, че поверената ти тайна ще бъде издадена, Милтън. Аз съм Сестра. Не правиш нищо лошо, като го споделяш с мен, и няма защо да се страхуваш, че това ще ти навлече неприятности.

Той кимна, очевидно облекчен и дори успя да се усмихне леко:

— Е, както казах, донесе тая бутилка и се заприказвахме за старите времена. Тръгваше си и знаех, че ще ми липсва. Нали разбирате. Прекарахме заедно толкова дълго време, не че не сме имали…

— Били сте приятели. Разбирам. И какво ти каза?

Той разкопча яката си.

— Ами значи пиехме си и се просълзявахме, щото идваше моментът да се разделим. Тая бутилка беше по-силна от онова, което обикновено пием. Попитах го къде живее дъщеря му, за да мога да му пратя парите от Двореца, та да са им от помощ. Та нали в крайна сметка си имам тая работилница, все някак ще я карам. Занаятът ми е в ръцете. А Хам вика — не, нямал нужда. Няма нужда ли! Е, веднага ми се надигна любопитството, щом ми каза това. Питах го откъде има пари, а той разправя, че бил спестявал. Хам никога не е спестявал. Щом има пари, значи ги е спечелил в момента и още не ги е похарчил, така си е. Та точно тогава ми каза да гледам на всяка цена да изпратя сметката в Двореца. Наистина беше много настоятелен, предположих, че е защото се чувства гузен да ме зареже ей така, без никаква помощ. И значи го питам: „Хам, кого погреба там, в Двореца?“ — Милтън се наклони към нея и гласът му се сниши до зловещ шепот: — „Никого не съм погребвал — отвръща ми Хам, — изравях.“