Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Нито едното, нито другото.
Мъжът с хлътналите бузи хвърли поглед през рамо. Нямаше брада, но усилията му да се бръсне явно не бяха особено чести, защото лицето му бе на границата да мине за брадато.
— Значи нещо по средата? Ако ми кажете височината на покойния, ще му направя кутия по мярка.
Вирна сключи ръце.
— Нямаме кого да погребваме. Дошли сме да ти зададем няколко въпроса.
Той отпусна ръце и се извърна, за да ги огледа по-подробно.
— О, както виждам, можете да си позволите повече от това да искате моите услуги.
— Не се ли интересуваш от Джа’Ла? — попита Уорън.
Ленивите очи на мъжа трепнаха и той огледа по-внимателно Уорън и виолетовата му роба.
— Хората не се радват особено да срещат такива като мен по празници. Разваля им доброто настроение, сякаш са видели между тях да крачи самата смърт. Не се притесняват да ми кажат в очи, че не съм търсена компания. Но щом имат нужда от мен, веднага ме намират. Идват и се държат така, все едно никога преди не са си извръщали очи от лицето ми. Мога да ги принудя да платят за някой от ония скъпи ковчези, дето покойният и без друго няма да види, но не могат да си го позволят, пък и парите им не ми трябват, не им завиждам за страховете.
— Ти кой си? — попита Вирна. — Бенстент или Спроул?
Отпуснатите му клепачи се свиха и той извърна очи към нея.
— Аз съм Милтън Спроул.
— А Бенстент? Той тук ли е?
— Хам го няма. За какво става въпрос?
Вирна отпусна небрежно уста.
— Ние сме от Двореца и искаме да те питаме нещо за една сметка, която ни беше изпратена. Просто трябва да сме сигурни, че всичко е точно, че няма грешка.
Кокалестият мъж се извърна и продължи да пили лопатата си.
— Сметката е вярна. Ние не мамим Сестрите.
— Ние, разбира се, не се и съмняваме, обаче така и не успяхме да намерим никакви сведения за това кой е бил погребан. Просто ни е нужно да идентифицирате покойния и веднага ще можем да се разпоредим да ви бъде заплатено.
— Не го знам. Хам извърши поръчката и направи сметката. Той е честен човек. Не би излъгал и крадец, за да си върне откраднатото. Той направи сметката и ми каза да ви я изпратя, това е всичко, което знам.
— Разбирам — вдигна рамене Вирна. — Щом е така, значи ще трябва да се срещнем с господин Бенстент, за да изясним нещата. Къде можем да го намерим?
Спроул прокара пилата още веднъж по повърхността на лопатата.
— Не знам. Хам вече поостаря. Каза, че искал да прекара малкото останало му време с дъщерята и внуците. Замина при тях. Живеят някъде на юг. — Той описа кръг с ръка. — Остави своята половина от работилницата, ей така както си е, на мен. Заедно със своята половина от работата. Май ще трябва да си наема някой по-млад да копае. Аз също поостарях.
— Но сигурно знаеш къде е отишъл и за оная сметка.
— Казах ви, че не знам. Прибра си целия багаж и си купи магаре за пътуването, така че предполагам не е отишъл наблизо. — Той посочи с пила през рамото си на юг. — Както ви казах, замина някъде нататък. Последното нещо, което ми каза, беше да изпратя сметката в Двореца, защото е свършил работата и ще е честно да му се плати за това. Питах го къде да му пратя парите, но той каза да ги използвам, за да си наема помощник. Така било честно, след като ме напуска без предизвестие.
Вирна обмисляше вариантите за действие.
— Разбирам. — Изчака да направи още няколко плъзгания с пилата, после се обърна към Уорън. — Излез навън и ме чакай.
— Какво! — разпалено прошепна той. — Защо?…
Вирна вдигна пръст, за да го накара да замълчи.
— Прави каквото ти казвам. Поразходи се малко навън, за да сме сигурни, че… приятелите ни не ни търсят. — Тя се наклони още малко към него и го погледна многозначително: — Може да се чудят дали нямаме нужда от помощ.
Уорън се изправи и погледна мъжа, който продължаваше работата си.
— О, да, добре. Ще отида да видя докъде са стигнали приятелите ни. — Той зачопли сребърния брокат на ръкава си. — Няма да се бавиш, нали?
— Не, ей сега идвам. Тръгвай и виж дали ще ги намериш някъде наблизо.
След като Вирна чу да се затваря външната врата, Спроул я погледна през рамо.
— Отговорът ми е все същият. Казах ви, че…
Между пръстите на Вирна блесна златна монета.
— А сега, господин Спроул, двамата с теб ще си поговорим поверително. Нещо повече, ще ми отговориш на въпросите честно.
Той се намръщи подозрително.
— Защо го отпратихте?
Тя вече не си правеше труда да му се усмихва мило.
— Момчето има слаб стомах.