Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Когато папата протегна дясната си ръка, Агджа понечи да я стисне, после се поколеба, и се наведе да целуне Пръстена с рибаря. След това хвана ръката на папата и я постави за малко на челото си.
— Вие сте Мехмед Али Агджа, нали?
Папата зададе въпроса си тихо. Той знаеше, че Агджа е научил италиански в затвора.
Отговорът му беше придружен от бърза усмивка, сякаш се притесняваше да признае кой е в действителност.
— А, това ли място обитавате?
Папа Йоан Павел II огледа килията, искрено заинтересуван къде ще прекара остатъка от живота си неговият несполучил убиец.
Папа Йоан Павел II се настани на един стол до вратата на килията. Агджа седна на леглото си, като потриваше нервно ръце.
— Как се чувствате?
Интересът на папата към здравето на Агджа прозвуча почти бащински.
— Добре.
Изведнъж Агджа започна да говори бързо, многословно, но тихо, така че само папата да може да го чува.
Изражението на папа Йоан Павел II ставаше все по-замислено. Беше склонил лице близо до това на Агджа и отчасти го скриваше от погледа на надзирателите и журналистите.
Агджа шепнеше нещо в лявото ухо на папата. Папата поклати едва доловимо глава. Агджа направи пауза, на лицето му се изписа несигурност. С бързо и отсечено движение на дясната ръка папа Йоан Павел II го подкани да продължи. Двамата мъже бяха толкова близо един до друг, че главите им почти се докосваха. Устните на Агджа мърдаха едва доловимо. На лицето на папа Йоан Павел II беше изписана болка. Той затвори очи, сякаш това щеше да му помогне да се съсредоточи по-добре.
Изведнъж Агджа спря по средата на изречението. Папа Йоан Павел II не отвори очи. Помръднаха единствено устните му. Думите му долови само Агджа.
Турчинът поднови разказа си. След няколко минути папата направи повторно рязко, отсечено движение с ръка. Агджа млъкна. Папа Йоан Павел II постави лявата си ръка на челото си, сякаш искаше да скрие погледа си от Агджа.
Тогава папа Йоан Павел II стисна младия мъж за рамото, сякаш му благодареше за казаното. Разговорът продължи точно двадесет и една минути. Папата се изправи бавно на крака. Той протегна ръка и даде на Агджа да разбере, че трябва да направи същото. Двамата мъже се спогледаха продължително. Папата прекъсна драматичния миг, като бръкна в джоба на одеждите си и извади мукавена кутийка, на която беше изрисуван папският кръст. Даде я на Агджа. Той я оглеждаше озадачено и въртеше кутийката в ръката си.
Папата чакаше. Устните му бяха разтегнати в най-нежната усмивка. Агджа отвори кутийката. Вътре имаше една молитвена броеница от сребро и седеф.
— Благодаря ви — промълви трогнато Агджа.
— Нищо. Нищо — отвърна папата. Наведе се и каза няколко думи на Агджа.
После, без нито дума повече, първосвещеникът напусна килията.
По-късно един от говорителите на Ватикана каза: „Али Агджа е запознат със заговора само на определено равнище. На по-висше равнище той не знае нищо. Ако наистина е имало конспирация, тя е замислена от професионалисти, а професионалистите никога не оставят следи. Никога няма да знаем със сигурност кои са истинските подбудители.“
Не се случваше за пръв път Ватиканът да спестява истината. Агджа потвърди сведенията на Луиджи Поджи от Мосад — заговорът за убийството на папата е бил замислен в Техеран. Това щеше да промени отношението на папа Йоан Павел II както към исляма, така и към Израел. Той продължаваше да повтаря на служителите си, че неизбежният близък конфликт няма да е между Изтока и Запада, Съединените щати и Русия, а между ислямския фундаментализъм и християнството. Пред обществеността внимаваше да не смесва понятия като ислям, вяра и ислямски фундаментализъм.
В Израел анализаторите на Мосад съзряха в новата нагласа на папата първия знак, че доказателствата, представени на Луиджи Поджи, са били приети. Макар да не последва покана към Мосад за сътрудничество в пропагандиране на новата доктрина на папа Йоан Павел II за света, първосвещеникът се беше убедил в ползата от диалога между Ели и Луиджи Поджи. В Тел Авив Адмон нареди на Ели да продължи да контактува активно с Луиджи Поджи. Те се срещаха в различни европейски градове, понякога в местното израелско посолство, друг път в папския нунциат. Разговорите обхващаха много наболели теми, но най-често се съсредоточаваха върху два проблема — ситуацията в Близкия изток и желанието на папата да посети Палестина. С тези два въпроса бяха свързани и несекващите усилия на папа Йоан Павел II ООП да се установи най-накрая някъде за постоянно.