Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Мосад знаеше, че контактът на Агджа с Търпил е бил подготвен от неговите наставници в Техеран. Информацията за това изтекла към КГБ след опита за убийство на папа Йоан Павел II, което дало възможност на руснаците да обвинят ЦРУ в режисирането на заговора. Подобно на Мосад и КГБ разполагаше с превъзходно обучен отдел за водене на психологическа война. Измислиците за ЦРУ изпълваха дълги вестникарски колони и часове в ефир. За да размътят още повече водата, моллите от Техеран уредиха, след като Агджа напусна Либия през февруари 1981 година, да пристигне в София, България. Там той се срещна с хора, които му казаха, че са представители на местните тайни служби, но така и не представиха доказателства, които да потвърждават принадлежността им към тях. Разгневено от опитите на КГБ да го опетни, ЦРУ отвърна с обвинението, че българите са направлявали Агджа по заповед на Кремъл.
Според Мосад ситуацията напълно отговаряше на античната максима „Разделяй и владей“. Мосад не само бе в състояние да дискредитира ЦРУ пред Ватикана, но най-сетне се откриваше възможност да привлекат вниманието на папата, като прокарат своята версия за заговора като най-меродавна. Оттам нататък всичко щеше да потръгне — служителите на Мосад щяха да имат достъп до забележителната мрежа за събиране на информация към държавния секретар, катците можеха да работят със свещеници и монахини и ако се наложи, да ги използват за целите си. А когато се появеше възможност, електронни подслушвателни устройства щяха да бъдат заредени на всички онези места, които Цви Цамир лично бе набелязал и посочил.
Когато одисеята на Мехмед Али Агджа беше напълно сглобена в Тел Авив, Наум Адмон се зае да открие отговора на единствения въпрос, който можеше да сбъдне всичките му въжделения. За тази цел той отново прибягна до компютърно издирване. Един от „оцелелите шпиони“ на Рафи Ейтан — католик, който живееше в Мюнхен, беше споменал за необикновената роля, която Луиджи Поджи играеше в папството. Тогава Наум Адмон повика Ели и му нареди да се свърже с Луиджи Поджи.
Сега, две години след като Агджа беше стрелял по папата, архиепископът разказваше на папа Йоан Павел II всичко онова, което Ели му беше доверил.
Един месец по-късно, на 23 декември 1983 година, в четири и половина сутринта, почти три часа преди светлините на коледното дърво на площад „Св. Петър“ да бъдат изключени за през деня, папата беше събуден от своя камериер.
Спалнята беше учудващо малка. Стените й все така бяха облицовани с пастелните текстилни тапети, който предшественикът му бе харесвал. Дървеният под, който блестеше от пастата за лъскане, беше покрит отчасти от постелка, изтъкана от полски монахини. На стената над леглото, в което четирима от предшествениците на папа Йоан Павел II бяха дочакали сетния си час, висеше разпятие. На другата стена меко сияеше прекрасна картина, изобразяваща светата майка. И двете бяха дар от Полша. Както папският камериер, така и другите посетители в този ранен час, обикновено някой свещеник от администрацията, дошъл с новини, които не можеха да чакат, с облекчение забелязваха, че папа Йоан Павел II е възвърнал част от предишната си енергичност и жизненост.
Както обикновено папата започна деня си, коленичил на молитвеното столче в личния си параклис. След това се избръсна, изкъпа и облече дрехите, които слугата му беше подготвил — тежки вълнени одежди с късо наметало на раменете, бяла свещеническа риза, три-четвърти бели чорапи, кафяви обувки и бяла шапчица на темето. Той беше готов за посещението си при Агджа в римския затвор „Ребибия“.
Срещата щеше да се състои по молба на папата и имаше за цел по думите му да бъде „акт на прошка“. Всъщност папа Йоан Павел II искаше да разбере дали информацията на Мосад е вярна. До затвора го закара същият шофьор, който седеше зад волана на папския автомобил на площад „Св. Петър“, когато Агджа стреля по него. Придружавана от ескорт на римската полиция, лимузината се отправи през града в североизточна посока към затвора. Зад тях караше кола с няколко журналисти, сред които бях и аз, авторът на тази книга. Бяхме поканени да присъстваме на историческия момент, когато папата и човекът, който стреля по него, щяха да се срещнат лице в лице.
Два часа по-късно папа Йоан Павел II беше допуснат в строго охраняваното крило на „Ребибия“. Той мина сам по коридора към отворената врата на килия Т4, където Агджа го очакваше. Репортерите останаха в другия край на коридора. До тях стояха и надзиратели от затвора, готови да влязат в килията, ако Агджа се опита да заплаши с нещо живота на своя височайш посетител.