Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
— Ела с мен в задната част на магазина и аз ще те пооправя — каза старата жена. — А що се отнася до теб, млади човече, ти просто погледай тук. Каквото и да ти трябва, ще го намериш на тези рафтове. Само не отваряй този буркан на масата.
Мартин се обърна и видя един голям стъклен буркан, поставен върху ниска дървена маса пред щанда. Вътре имаше навит на спирала труп в зеленикава мътна течност; набръчканата му кожа беше с цвят на зелена маслина. Невиждащите очи на лицето му бяха обвинително обърнати към Мартин. Той се приближи, за да види дали трупът прилича на Емануел Голдсмит или на Сър, мъжът от съня. Не, не приличаше. Този човек изглеждаше много по-различно — носът и бузата му бяха притиснати към гладката вътрешност на буркана, беше плешив и с широко лице. Трупът намигна на Мартин и леко се изви, от което бурканът потрепери. Мартин се дръпна назад.
Старата жена прегърна през рамо Карол и я отведе през вратата към задната част на магазина.
— Помни какво ти казах — рече тя.
Мартин отмести поглед от буркана и внимателно заразглежда претъпканите рафтове. Както и очакваше, нещата се променяха, ако погледнеше настрани и после отново към тях. Докато задържаше вниманието си върху разнообразните буркани, кутии и инструменти, те му изглеждаха толкова реални, колкото и животът отвън, може би и по-реални. Той се наведе, за да разгледа един по-долен рафт, пълен с буркани с глина, загърнати с плат и залепени с восък. Отзад имаше черепи. Те изглеждаха съвсем истински и все пак никой от тях нямаше ухиления вид, характерен за човешките черепи. Всичките изглеждаха печални. Поразен от това повторение на основния мотив, тъжни черепи, Мартин се протегна, за да вземе един и да го разгледа. При допира му обаче черепът се разпадна на прах.
В лявата страна на магазина, на черни жици висяха дървени барабани от всякакъв размер. Най-големият беше висок колкото Мартин. Той застана до него, изучавайки резбата, която го украсяваше. Тя се промени, когато той погледна встрани. Но все пак темата се запази — градски улици, пълни с коли и хора, оградени от редици груби безцветни цветя, покрити с огромни, ярко оцветени насекоми. Мартин потупа барабана с един пръст. Барабанът проговори:
— Този, когото търсиш, си е заминал.
Мартин отмести ръката си и отстъпи изумен. След малко събра кураж и отново доближи барабана, потупвайки го леко.
— В тази земя няма слънце. Той си е заминал.
Зад него старата жена каза:
— Това е един могъщ барабан. Не трябва да си играеш с него. Той вика духовете и те са ти сърдити, освен ако нямаш важна работа.
— Аз наистина имам важна работа — каза Мартин. Зад пердето се появи Карол, облечена в разноцветен кафтан. Дългата й кестенява коса се спускаше свободно по раменете. Тя му се усмихна, но той вече не можеше да почувства емоциите й.
— Един невеж мъж идва тук по важна работа — каза старицата. — Това означава опасност.
Мартин отново потупа барабана. Той каза:
— Върви с мадам Роуч.
Старицата отметна назад главата си и се засмя.
— Ела с мен! Сега аз съм вашия посредник пред духовете.
Карол отиде до Мартин и двамата загледаха как старата жена загръща раменете си с бяла одежда и панделки. Тя изтърси съдържанието на няколко буркана в косата си и го втри в нея. Мирис на амоняк, отровни треви и горящ метал изпълни въздуха. След това тя нарисува черен кръг на челото си с паста от една чиния на тезгяха. Жената втренчи очи в Мартин. Гласът й се промени в силен мъжки дрезгав глас.
— Защо съм тук? Кой вика този зает дух, който има важна работа за вършене?
— Ние искаме… да срещнем някой, който има власт — каза Мартин. — Имаме въпроси.
— Аз говоря чрез мадам Роуч. Без нея ние нямаме думи. Тя е нашият глас. Задайте си въпросите!
— Искам да знам кой си ти. Какво си ти?
— Аз танцувам на гробовете. Всяка нощ покривам слънцето с одеяло. Аз пея на костите в земята.
— Как ти е името? — попита Мартин.
— Ние всички сме пътници.
— Трябва ми твоето име.
Мадам Роуч потрепера яростно, изправи гърба си и вдигна ръце. Друг глас говореше чрез устните й, детски глас, който гладко вибрираше.
— Ние ще си починем и ще умрем. Защо нарушаваш спокойствието ни? Ние ридаем. Погребението е днес.
— Чие погребение?
— Погребението на Краля.
Сега гласът започна да пее някакви безсмислици. Мадам Роуч танцуваше между пътечките като буташе рафтовете и разсипваше стоките по пода. Счупиха се глинени съдове и се издигна пара, противна и наситена. Мадам Роуч се завъртя и се спъна до Карол и Мартин, овладя се и протегна ръка, за да сграбчи брадичката на Мартин. Като го гледаше с широки, безцветни очи, тя каза, използвайки детския глас: