Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
— Тогава нека си призовем екскурзовод. Да използваме каквато сила имаме.
Мартин се обърна и погледна през рамо фигурите, които се стичаха около тях като тъмна река около скали.
— Просто не съм сигурен какво ни е останало да губим…
Карол потрепера.
— Ако не направя нещо, всичко ще загубя.
— Трябва да изберем нещо правдоподобно. Нещо, което да се връзва с обстановката тук.
Мартин посочи към порутената предна част на един магазин. Дъската с името му висеше накриво над прашните, изпръскани с кал прозорци. Буквите на дъската бяха безсмислени, но стилът и цветът им подсказваха нещо латинско или карибско. Те внимателно се вляха в потока от сенки и се приближиха до прозорците, взирайки се вътре.
— Какво виждаш? — попита Мартин.
— Стъклени буркани, пълни с подправки. Свещи. Билки. Стари списания. Религиозни атрибути.
Мартин виждаше нещо подобно. Той беше привлечен най-силно от живописно оцветен портрет на чернокожа жена с шал. Очите й бяха невероятно големи и бели, гърдите й — голи и пищни. Две момчета, и двете черни и покрити с червена козина, висяха от гърдите й. Върху червен парцал под иконата лежаха усукани корени. Единият беше прерязан и от него капеше течност, подобна на мляко.
— Ти също ли я виждаш? — попита Карол.
— Да. И отново близнаците. Този път и двамата са черни…
— Прилича на жената от съня… как й беше името… Хейзъл?
— Ерзули.
— Да я извикаме!
— Не — каза Мартин твърдо. — Тя не е дребен играч. Ние дори не искаме да имаме нещо общо с толкова мощна фигура. Дори само като екскурзовод.
— Тя говори с нас, каза ни какво се е случило — настоя Карол, озадачена от неохотата му.
— Там има възел. Някаква връзка с мъжката фигура, която те нападна. Нека работим с по-прости фигури засега.
— Смяташ, че Голдсмит е болезнено свързан с майка си? — попита Карол.
— Все още не съм направил заключения.
Мартин разгледа предметите зад прозореца по-внимателно. Изглежда че имаха ритуално предназначение. Бяха евтини пластмасови рогове, изрисувани с риби и змии; хартиени чадъри украсени с лица, направили различни гримаси; изсушени риби със съсухрени очи; буркани, пълни с мариновани змии и жаби.
— Да влезем вътре — предложи Мартин.
— Защо?
— Предчувствие.
Тя неохотно го последва в магазина. Над главите им звънна звънче и интериорът изведнъж стана съвсем истински. Ефектът беше изумителен, Мартин можеше да помирише билките и цветята подредени в купчини и редици по рафтовете. Той чувстваше, че обувките му се пързалят по песъчинки и дървени стърготини по стария дъсчен под. Една сбръчкана стара жена, не Ерзули, стоеше зад щанда и изсипваше кафяв прах в едното бяло блюдо на везни.
— Мога ли да ви помогна? — попита тя. Гласът й беше чист, а думите й ясно изречени. Лицето й беше сбръчкано и блестящо като кожата на изсъхнала жаба. Жълтеникавите й очи с цвят на слонова кост излъчваха насмешка.
— Изгубили сме се — каза Мартин. — Трябва да намерим някой с власт.
— Аз ръководя този магазин — жената се усмихна широко и размаха ръка към рафтовете. — Името ми е мадам Роуч. С какво мога да ви бъда полезна?
Карол пристъпи напред. Жената спря очите си на нея.
— Бедното момиче — усмивката й угасна и тя погледна съчувствено. — Преживяла си доста неприятности напоследък, нали? Какво се е случило, скъпа моя?
Жената отвори една вратичка и излезе пред щанда като клатеше глава и цъкаше.
— Била си нападната — каза тя. Докосна костюма на Карол и той изчезна, а Карол остана по бельо — имаше петна от кръв.
— Някакви диви неща са те нападнали — тя се обърна към Мартин. — Ти си довел тук бедното момиче. Защо не си я предпазил?
Мартин нямаше отговор.
— Бяхме погълнати от един кошмар — гласът на Карол беше като на малко момиче. — И двамата не можахме нищо да направим.
— Ако не познавате пътя наоколо, чудно ми е защо сте дошли тук — каза старата жена, изразявайки дълбоко неодобрение. — Това вече не е хубав квартал. А беше прекрасен. Хората непрекъснато идваха да пазаруват. Сега само пътуващите с карти минават оттук, бързайки за работа в града и след това, в края на деня умират, без да имат пари за харчене, без да се нуждаят от мадам Роуч. Вие защо сте тук?
— Търсим някой, който има власт — повтори Мартин.
— Аз не ставам ли?
— Не знам.
— Най-малкото съм готова да отговоря на въпросите ви — каза хитро тя, намигвайки на Карол. — Той изобщо разбира ли нещо? — попита, сложила ръце на устата си.
— Може би не — каза Карол; гласът й все още беше момичешки.