Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
Никога преди, започнала тя, по никое друго време и на никое друго място, Сър не е бил могъщ крал, управляващ всички земи, дори не и Гвинея Со Длю (тя използвала другото име). Преди много време Сър бил черен като абанос, черен като пещера. Но в тези земи дошли Мраз и Сняг с огромни кораби, носещи гръмотевици и заплахи от вятър и бури, и попитали Сър дали може да изяждат хората му по няколко наведнъж като затова щели богато да го възнаградят. Сър се съгласил като казал: Можете да вземете всичките ми хора за част от времето, можете да вземете някои от хората ми за цялото време, но не можете да вземете всичките ми хора за всичкото време. Мраз и Сняг се съгласили, платили му с купища от злато, които той предал на своите занаятчии. (Също по това време, обясни тъжно Ерзули, Сър видял жени от страната на Мраз и Сняг и силно ги пожелал. Предан на Сър беше обезпокоен, но сега не беше времето да обяснява защо.)
Отначало Мраз и Сняг взели част от хората. Те никога не се завърнали. Виели на брега и клатели тежките си черни окови и вдигали плачещите и гърчещи се бебета, докато лодките, каквито щели да правят близнаците, били изтеглени във водата.
Но това е било после, нали?
И Сър нищо не можел да стори, защото имал своето злато, името си и всичко било така, както трябвало.
След много години, Мраз и Сняг се завърнали в земите на Сър и му казали:
— Земите ни се нуждаят от още от хората ти, защото много умряха на Острова на Високите Планини, а още повече при построяването на огромни ферми отвъд морето, а и нуждата от хората ти е огромна.
И Сър им казал:
— Аз ви продадох каквото исках. Можете да вземете всичките ми хора за част от времето, можете да вземете някои от хората ми за цялото време, но не можете да вземете всичките ми хора за всичкото време.
Но Мраз и Сняг отсекли:
— Платихме ти с нашето злато и ти ще имаш достатъчно от него завинаги, огромни купища.
След това отвели още от хората му отвъд морето, завинаги. Сър бил обезпокоен, защото имал предостатъчно злато, но скоро нямало да има хора. Нищо не можел да направи срещу тези врагове.
Следващия път, когато дошли Мраз и Сняг, имало толкова малко хора, че те казали на Сър, че искат всичките му хора за всичкото време. След като той не се съгласил, извикали:
— Ние ти дадохме златото. Имаш достатъчно от него завинаги, но ако искаш да ти платим още, тогава ето ти желязо, черно като смърт.
И те оковали Сър във вериги и го отвели от земята му, и взели съпругата му Кралицата (Ерзули плачеше), и ги отвели отвъд моретата към непознати земи. Но Сър носел магията си и тайно я изпробвал. Макар и окован във вериги, черни като сън, магията му подействала и той се освободил. Изклал и отровил хората на Мраз и Сняг и станал владетел на Острова на Високите Планини. Ала чрез коварство, твърде тъжно за разказване, Сър бил предаден и свален и умрял в един затвор, управляван от Мраз и Сняг, затворен в килия черна като нощ, черна като сажди. Когато умрял, той самият станал бял като лед.
Това била вечната следа от поражението и тя изгаряла дълбоко душата му. Той отишъл в Земята на Мъртвите, Земята Под Морето (Со Длю, каза тихо Ерзули). Като дух шептял в ушите на хората си, които все още живеели, но оковите им били тежки. Гневът му се усилил.
Най-сетне хората му въстанали на Острова на Високите Планини, разкъсали оковите си и отровили господарите си, а потисниците си изклали. Сър казал: „Тук е мястото, където наистина се намира Гвинея, родната ни земя и тя ще бъде възстановена.“
Тогава в сърцата на Мраз и Сняг настъпила промяна. Те видели злото, което били причинили, разкъсали железните окови и освободили и останалата част от хората на Сър. Но тези хора били черни като грях, черни като смърт и Мраз и Сняг се плашели от тях и ги мразели, защото няма нищо по-опасно от някой, когото си владял.
Ами Острова на Високите Планини?
Хората на Сър залиняли, спомените им изчезнали и те били като мъртви. Забравили за Сър и за Гвинея — техния дом. Те запазили спомените за предишните си господари и посещавали олтарите им като принасяли децата си в жертва на боговете Мраз и Сняг. Те се мятали, въртели и мърморели в сънищата си: „Ние не сме черни като желязо, а бели като сперма, отвътре“; защото господарите им били осквернили телата им, както и съзнанието.