Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
Но на Острова на Високите Планини, духът на Сър се завърнал и нарекъл мястото Гвинея. И макар, че бил бял като мрамор с коси сиви като гранит, той бил силен и използвал знанията на Мраз и Сняг, за да превърне мястото в рая, който е то сега. Той направил много деца със своята Кралица, но неговите любимци са близнаците, които сега седят пред мен.
Ерзули завърши историята си и погледна с майчинско задоволство Мартин Емануел и с тъга белия, женствен Предан на Сър. Ала Предан на Сър не беше доволен от историята.
— Майко — каза той, — защо Сър не посещава брат ми Мартин Емануел в съня му и не му прави това, което прави на мен?
Ерзули скри лицето си от срам, защото не можеше да спре Сър да посещава леглото на собствения си син.
— Така трябва да бъде — каза тя, за да съхрани брака си. — Аз се обръщам настрани и ти търпиш да си под него. Трябва да си изпълняваш задълженията. — След това Ерзули оставила близнаците, наречени Мараса и вече свещени, сами на брега, за да строят прекрасните си лодки.
Тази нощ Сър дошъл в спалнята на Предан на Сър и отново насилил собствения си син. След като си отишъл, Предан на Сър допълзял в стаята на Мартин Емануел и казал:
— Не мога повече. Искам да умра, за да забравя срама.
Но Мартин Емануел отвърнал:
— Не си ти този, който трябва да умре. Аз ще стана кухина и ти ще ме запълниш. И двамата ще имаме черна кожа, но ти — бял и женствен — ще си отвътре. Само че трябва да вземеш едно нещо от мен преди аз да умра.
— И какво е то, братко? — попитал Предан на Сър.
— Трябва да вземеш от мен песента и да пееш за нашите мечти и тъги.
— Ще го направя, братко — казал Предан на Сър.
Мартин Емануел целунал своя брат близнак, предавайки му песента си и умрял. Тялото му станало кухо като черен дънер на изсъхнало дърво. Брат му влязъл вътре, обвил кожата му около себе си и я залепил, тъй че никой не можел да узнае какво се е случило.
На следващата нощ Сър дошъл в спалнята на Предан на Сър и я намерил празна. Тогава влязъл в спалнята на Мартин Емануел и излял гнева си:
— Къде е брат ти?
— Не знам — отговорил новият Мараса.
— А трябва да знаеш. Вие сте близнаци. Аз предпочитам другия, но ако той ми отказва, то тогава ще имам теб.
Мараса почувствувал неконтролируем гняв, по-силен от този на Сър. Той скочил от леглото и изревал:
— Ще взема ножа ти, татко мой, твоя собствен дълъг стоманен нож с широко острие, бял като сребро, от ножницата на колана ти и ще те убия!
— Помни, аз съм умирал и преди, но аз съм бащата, който те е създал — изрекъл Сър, но се смалил пред Мараса от страх и вина. Толкова дребен и хилав станал при спомена за греховете си, че Мараса го сграбчил отзад, взел огромния стоманен нож и прерязал гърлото му от едното до другото ухо. И все пак, Сър не можел да умре. Той паднал на земята и от него започнала да се излива гъста кръв, която се превърнала в езеро, след това в река, реката се вляла в морето, потъмнявайки цвета му. А морето накарало облаците да се издигнат гъсти като гарвани и да изплачат черен дъжд. Мараса видял какво е направил и хвърлил ножа, колкото могъл по-далеч през моретата. След това избягал от скръбта на хората от Гвинея Под Морето и от риданията на майка си Ерзули.
И все пак, където и да отидел Мараса, гласът на Сър го следвал:
— Моето престъпление беше гнусно, но твоето е още по-жестоко. Ти не можеш да ме убиеш. Аз те създадох. Аз оставам тук завинаги. Бял като времето.
— Господи, почувствах го! То ме изнасили!
— Карол, тук съм.
— Измъкни ме оттук.
— Виждаш ли комплекта инструменти?
— Нищо не мога да видя. Мартин?
— Тук съм.
— То ме изнасили, Мартин!
— Знам. Аз бях тук, мисля че…
— Аз бях дете, лежащо в леглото си и то дойде в тъмната стая и…
— Добре. Виждаш ли някоя част от комплекта инструменти, връвчицата?
— Нищо не виждам.
— Мисля, че аз виждам нещо. Ще пробвам.
— Мартин, чувствам те.
— Хванах нещо. Не е връзката. Моят комплект инструменти е. Виждаш ли твоя?
— Виждам нещо червено.
— Това е. Погледни го! Концентрирай се!
— Господи, ранена съм! Чувствам се все едно кървя. Мартин, това червеното моята кръв ли е?
— Концентрирай се, Карол! Мисля, че те виждам. Ръката ти.
— Виждам комплекта инструменти.
— Аз ще поема и двата комплекта. Ще ни върна обратно на предишната траектория, този преди да ни грабне сянката.
— Какво? Не там… няма отново да мина през това.
— Няма връвчица.
— Мартин, то си играе с нас. Защо отвън не виждат, че нещо не е в ред?
— Не знам. Сега придвижвам и двама ни.