Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
Мартин се обръща, за да погледне мъжа с широкото лице. Вижда лицето на полковник Сър Ярдли и след това на трупа в буркана.
— Опитах се да го обуча — казва мъжът. — Биех го, за да го направя мъж. Бой без полза. Животът го взе като киселина в тясна метална вдлъбнатина. Той беше слаб. Аз бях камък, той — кал. Той ме уби, а сега аз се завърнах и наказанието е твърде хубаво за всички ни.
Мартин докосва ръба на ковчега, протяга се към сатена и открива студена плът. Бързо дръпва ръката си и после отново докосва невидимата форма. Открива очертанията на младо лице с леко набола брада, затворени очи, отпуснати устни.
— Сега той е наистина бял — казва мадам Роуч. — Бял като въздух.
Мартин се обръща да погледне Сър.
— От колко време сте на власт? — пита той.
— Мисля, че винаги съм бил — отвръща Сър. — Дори когато малкият негодник ми преряза гърлото, бях на власт.
— Лъжете! Вие сте никой — казва Мартин, използвайки не само собствения си глас, а и този на Карол. — Вие не сте основната личност. Не може да сте. Не може да сте нещо повече от една подличност или лош спомен.
— Аз контролирам реката — казва му Сър и разперва ръката си, докато стаята не се изпълва с фигури — сенки, всяка от които носи напукана керамична маска.
— Аз контролирам океана.
Таванът е покрит с тъмни облаци.
— Как може да съм никой?
— Защото — обажда се тихо мадам Роуч, — кметът е мъртъв.
Марджъри огледа дисплеите. В този момент сондата отново се завъртя в кръг около една точка. Марджъри се намръщи — вече беше сигурна, че нещо не е в ред. Нямаше причини за такова движение. Тя провери метаболизма и мозъчната активност на Бърк. Данните говореха, че той преживява силна емоция. Изглежда, че Нюман беше потънала в неутрален сън, което беше напълно неочаквано.
— Нещо не е наред! — извика тя.
Ървин беше от другата страна, за да наблюдава Голдсмит и да балансира неутралния му сън. Марджъри погледна часовника си. Бърк и Нюман бяха в Страната вече час и половина.
— Получавам лоши данни.
Ървин се появи иззад пердето, огледа дисплеите и си пое дълбоко дъх:
— Ще трябва да отрежем връзките.
— Ами латентността? — чудеше се Марджъри.
— Доста е зле. Бърк е в паника. Нюман е напълно вън от нещата. Не мисля, че имаме голям избор. Прережи ги!
Той заобиколи пердето и застана до Голдсмит.
— В този край всички отчитания са стабилни. Как да го направим — да ги разделим преди интерпретатора или при точката на свързване на Голдсмит?
Марджъри прехапа пръста си като се опитваше да прецени последствията и в двата случая.
— Бих се чувствал много по-добре, ако изпратим Дейвид и Карл вътре, за да разберат какво става — каза Ървин.
— Не съм съгласна — поклати глава Марджъри. — Никога не съм виждала Бърк в паника и никога не сме имали изследовател, който изпада в неутрален сън по време на сондиране. Аз не бих искала да вляза в Страната при тези обстоятелства. Казвам ти — да ги отрежем. И то веднага! — Марджъри се протегна към свръзката на врата на Бърк. — Ще прережа преди интерпретатора. Ела тук! Искам да прережа връзките едновременно и на Нюман и на Бърк.
Ървин отново дойде при нея и постави ръката си на точката на свързване на кабела на Нюман.
— Готов съм.
— Да го направим заедно — каза тя. — Ще броя до три. Едно, две…
Тежък камшик, приличащ на змия, удари Мартин в гърба, захапа го като с метални зъби и го тласна далеч от тъмната стая и ковчега. Преминаването му беше ужасно болезнено; не можеше да диша, виждаше само водопад от горящи искри. След това, също толкова рязко, той се озова изправен в средата на улица в малък град. Коли отпреди юношеските му години, се движеха бавно около него. Шофьори с приятни лица го гледаха добродушно като че беше пътен знак. Мартин разтърка лицето си, напълно дезориентиран, след това прекоси едната лента като избягваше бавно движещите се коли и достигна тротоара.
Топло слънце, асфалтирани улици с бели пешеходни пътеки, малки сгради на един или два етажа и от двете страни на улицата. Мартин не можеше да прочете никой от знаците — бяха неразбираемо написани — но той познаваше това място. Малък град някъде в Калифорния. Баба му и дядо му бяха живели в точно такъв град, недалеч от Стоктън.
Мартин застана пред една железария. Оттатък улицата имаше магазин за прахосмукачки. Дядо му имаше такъв бизнес — химическо чистене. Едно лято Мартин му беше помогнал да разработи нова ултразвукова почистваща машина.