Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Шепата изпратени ханзейски архитекти и строителни работници картографираха и сканираха оцелелите кликиски постройки в празния каньон. Отначало колонистите живееха в палатки и бараки от сглобяеми елементи като онези във временния лагер на Рейндик Ко, но всички искаха истински домове.
Главният кликиски град беше разположен в подножието на импозантна гранитна планинска верига, която се извисяваше внушително над равнината. По-нататък се простираха безкрайни открити хълмисти прерии. Новите обитатели на Корибус решиха да използват извънземните руини като основа, върху която да изградят своя бъдещ град.
Чуждоземните постройки бяха изградени направо в отвесните гранитни стени, сякаш сгушени в извивката на гигантска ръка. Очевидно каменното убежище се беше оказало капан, в който последните кликиси бяха притиснати и унищожени, а надвисналите над тях гранитни стени преди десет хиляди години бяха превърнати в стъкло от взривовете на мощните оръжия.
Дори след като „Ненаситно любопитство“ и „Сляпа вяра“ доставиха първия товар с оборудване и продоволствие, които бяха прекалено обемисти, за да преминат през кликиския транспортал, новите колонисти все още разчитаха на инструментите, които бяха донесли със себе си, и на грубите материали, които изравяха от пръстта. След първите си обиколки старият Хъд Стайнман беше предложил да използват дървения материал от единичните дървета в равнината. Сега нетърпеливите работници тръгнаха да ги отсекат и някакви едри същества се разбягаха сред полюшващите се треви. Дочули злокобното съскане на тревите, Люси и Тела забързаха обратно към защитения каньон. Орли също се уплаши, но след като двете момичета си тръгнаха, си наложи да остане, за да помага.
Стиснала зъби, тя запристъпва сред шушнещите стъбла след отривистите, приглушени шумове, докато най-после не откри виновниците за тях: големи колкото зайци гризачи, безобидни твари с дълги черни крачета, меки закръглени глави и обли телца, покрити със сиво-кафява козина. Бяха много симпатични и тя лесно хвана един. Когато го притисна до себе си, той се сгуши в нея, сякаш присъствието й му подейства успокоително. Орли реши да си го задържи като домашен любимец. Нали баща й беше казал да си намери приятел.
Колонистите понесоха отсечените дървета към каньона и Орли тръгна с животинчето си след тях. В лагера направи клетка, за да го затвори в нея, въпреки че то не прояви никакво желание да избяга. Посвири му и остана много доволна, когато то започна да издава мъркащи трептящи звуци. Реши, че не е никакъв гризар, както го наричаха големите, а щурец.
Щом видяха щуреца й, Люси и Тела веднага поискаха да си имат и те и заврънкаха бащите си да им хванат. След като помърмориха, че ги занимават с глупости, след като имат да вършат толкова важни неща, накрая двамата мъже потупаха успокоително дъщерите си по раменцата и послушно тръгнаха да изпълнят желанието им. Когато след час-два се върнаха с по един щурец, Люси и Тела веднага се разкрещяха, че техните гризари били по-сладки, по-красиви и по-симпатични от този, който Орли си беше хванала сама…
Орли се зае да огледа кликиските обиталища, за да провери дали са удобни за живеене, за да се пренесат там от сглобяемата барака, в която баща й, изглежда, нямаше нищо против да останат. Но тя беше решила твърдо да се уредят по възможно най-добрия начин на тази нова планета.
След неколкодневни тежки разкопки из построените върху превърнатите в стъкло гранитни стени кликиски сгради Ян успя да си издейства завидната служба колониален служител по комуникациите. Баща й не знаеше за комуникациите и съответните устройства повече от другите колонисти на Корибус, но тази дейност действително беше необходима, а Ян я предпочиташе пред лопатата и кирката, с които да разчиства всевъзможни боклуци.
Вечер отдъхваше доволен, докато Орли свиреше, след което двамата обсъждаха бъдещето. Ян хранеше пухкавия й щурец — вероятно го възприемаше като сродна душа. Дните се нижеха безгрижно и спокойно.
Корибус им се струваше най-прекрасното място във вселената.
75.
ДД
ДД продължаваше да задава въпроси за зловещите планове на кликиските роботи срещу човечеството, но все още не можеше да проумее сложността на техните грандиозни наказателни замисли.
Ръбатият космически кораб се носеше из празното пространство. Сирикс заведе компито на предната палуба и каза: