С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Какво направи после?
Очите му охладняха.
— Най-напред пребих от бой гадняра, който ме откъсна от семейството ми.
— Добре.
— След това не изтрезнях няколко месеца, отрекох се от всичко, зарязах хората, дори и компанията, която ти спомена преди малко. Когато започнах отново, свалях всяка жена, която се съгласяваше. Дебели, тънки, грозни, хубави, стари, млади… Нямаше никакво значение, разбираш ли? — Джейд поклати глава. — Е, може би, ако беше мъж, щеше да ме разбереш.
— Може би.
— Както и да е, местех се непрекъснато и бях сам, докато ти не ми предложи тази работа. — Прониза я с поглед. — За първи път от седем години имам нещо, заради което живея. Благодарение на теб, Джейд!
— Не ми дължиш нищо, освен упорит труд за парите, които ти плащам. Досега не си ме разочаровал.
Той пусна клончето и издуха ръцете си.
— Трябваше да съм си у дома с тях…
— Защо? За да се задушиш и ти в съня си? По-добре ли щеше да бъде?
— Трябваше да проверя камината!
— А тя не трябваше да я пали, преди да е проверена.
— Не бъди свадлива.
— А ти не говори глупости, Дилън! Било е трагична злополука и никой не е виновен. Не можеш да продължаваш да живееш, опитвайки се да изкупиш ничия вина. — Погледна го за момент. — Сега, като те слушам, си обяснявам много неща. Знаех, че заводът ТексТил е важен за теб. Но не осъзнавах доколко.
— Възприемам го като втори шанс. Не искам да го пропилея. — Плъзна гърба си по ствола на дървото и се подпря на петите си. — Вече знаеш какви са мотивите ми. А твоите?
— Фантастична заплата. Положение и респект в мъжкия свят.
— Хмм. Имала си всичко това и преди, защо се върна в Палмето?
— Защото Джи Ес Ес се нуждаеше от града, градът се нуждаеше от завода. Както си наблюдателен, не може да не си забелязал колко слаба е икономиката тук. Някои от жителите наоколо нямат вътрешна канализация. Препитават се, с каквото отгледат.
— ТексТил ще наеме на работа стотици хора. Преди да го пуснем в действие ще организирам курсове за обучение. Които са записани, ще получават процент от заплатите си по време на лекциите. Към завода ще има детска градина, така че и двамата родители ще могат да работят при нас. Ще има…
— Това са глупости, Джейд!
Тя зяпна изненадана.
— Какво?
— Казах, че всичко това са глупости. Звучи страхотно. На повърхността ти си абсолютен алтруист — отбеляза той и се изправи. — Но ако разровя по-дълбоко, ще открия истинската причина, за да построиш завод точно тук. Тя не е съчувствието ти към бедните и икономически неоправданите.
Разкрачи краката й със своите, хвана въжетата на люлката и застана над нея, говорейки към обърнатото към него лице.
— Има връзка с бившата ти най-добра приятелка и шерифа, за когото се е омъжила. Той може да е, а може и да не е, бащата на Грейъм. Някъде по средата са замесени и Пачетови. Няма голяма любов между теб и главните в града.
— Става късно. Трябва да тръгвам.
Изправи се, въпреки близостта до неговото тяло. Мушна се под ръката му и почти успя да избяга, но той я хвана здраво и я върна обратно.
— Не си убедителна, Джейд!
— Причините, които ти изтъкнах за построяването на завода тук, са единствените.
— Не се съмнявам в тях.
— Защо не ги приемеш тогава и да ме оставиш намира?
— Защото не се връзват! Ако някой е просмукан от съчувствие към земляците си, той щеше да предложи необходимия бъбрек!
— Няма да позволя на никой да разтвори Грейъм и да му вземе бъбрека.
— Разбира се, особено ако получателят е женен за бившата ти най-добра приятелка и е евентуалният баща на сина ти. — Пристъпи към нея. — Да не би Джоли да те е зарязал все още влюбена и бременна и да се е оженил за Дона Ди?
— Аз го ненавиждам!
— Вече е по-ясно. Защо?
— Остави ме, Дилън!
— Няма, преди да разбера какво става.
— Не можеш да разбереш!
— Защо се плашиш всеки път, щом някой мъж те приближи?
— Не се плаша!
— Ами, как не — каза той по-меко. — Почти припадна преди малко, когато гърдите ти се приближиха към моите. И не мога да опиша изражението на лицето ти, щом усети, че съм възбуден.
— Нищо не съм усетила.
— Лъжеш. Хъч Джоли ли те направи фригидна?
— Не съм фригидна.
— Не? Не можеш да ме заблудиш.
— Може би просто не ми харесваш.
Той сключи пръсти на тила под косата й, където кожата беше влажна от горещината.
— Още една лъжа, Джейд. — Наведе глава и потри мустаците си по устните й. — Ти сама каза, че си харесала целувката ми.
— Не съм.
— Лъжкиня.
Докосна ъгъла на устните й с език. Беше едновременно вълнуващо и ужасяващо. Дразнещата му милувка я сгорещи и замая. Сви ръце отпред на ризата му и усети стегнатите мускули под плата. Ръстът и силата на Дилън я завладяха и смутиха. Беше мъжествен. Отблъскваше я и едновременно я привличаше. Бореше се и срещу притегателната му сила, и срещу собствения си ужас.