С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Не го прави, Дилън — молеше се тя въпреки търсещите му устни. — Не мога да я заменя. Никоя жена не може.
Той вдигна рязко глава.
— Какво каза?
— Няма да бъда една от онези жени, които си свалял в мъката по съпругата си.
— Това ли смяташ, че си? Още един лесен път към забравата?
— Възможно е, нали?
Дилън възкликна:
— Слушай, ако искам само това, докато се стъмни, мога да имам вече гола жена в леглото си.
— Но ще има ли тя и пораснал син?
— О-о, разбирам! — каза той рязко. — Грейъм би трябвало да замести мъртвия ми син.
— Ти се опита да се сближиш с него.
Яростта му беше осезаема, както и горещината. Кипеше в тялото му и се предаваше на нейното. Огледа я грубо отгоре до долу, спря се на гърдите и горния край на бедрата й, после отново се взря в лицето й.
— Не разбираш достатъчно добре цената си, Джейд. С или без Грейъм, пак щях да искам да спя с теб.
Обърна се и закрачи към паркирания си пикап.
Джейд, също ядосана, се спусна след него. Настигна го, когато се качваше в колата.
— Ако продължаваш да ми говориш такива неща, нямам друг избор, освен да те уволня!
— Хайде, давай! — повдигна войнствено брадичка той.
Дилън вероятно искаше само да я сплаши и успя. Мисълта за неговото напускане на обекта я отрезви. Къде щеше да намери толкова добър предприемач? Какво извинение щеше да даде на Джордж Стайн, който говореше с възхищение за Дилън? Джейд опита друг начин.
— Все още съм убедена, че ти си най-подходящият за тази работа, Дилън.
— Благодаря.
— Не смяташ ли, че няма да е много добре за нас да бъдем любовници, дори ако аз… ако аз можех.
— Никога не съм твърдял, че ще бъде.
— Неизменно ще се променят добрите ни служебни взаимоотношения. Никой от нас не желае това, нали?
— Не.
— ТексТил е твърде важен и за двама ни. Не можем да си позволяваме личните конфликти да влияят на нашата работа.
— Щом така казваш.
— Значи разбираш становището ми?
— Да.
— Означава ли, че няма да продължаваш по този начин?
— Няма как.
Дотогава беше отбягвал да я поглежда в очите. Когато заби поглед в нея, тя го усети като лек удар в стомаха си. После си сложи тъмните слънчеви очила и Джейд не можеше да види очите му изобщо.
25.
— Копеле мръсно! — Грейъм ритна спуканата гума на колелото си. — По дяволите, скапан лайнар такъв!
Той се наслаждаваше да изброява всички чути от строителните работници думи, употребявани понякога от Дилън, когато не знаеше, че момчето е наблизо. Само да не го чуеше майка му — щеше да му мели сол на главата най-малко седмица. Но нямаше никой наоколо и той изреди още една серия вулгарни изрази.
Най-после бе получил разрешение от Джейд да отива до строежа с колелото си. Трябваше да й телефонира, преди да тръгва и да не се отбива или спира по пътя. Беше пропътувал маршрута няколко пъти, после времето се развали. Валя цяла седмица. Докато се проясни, някакъв стомашен вирус го свали и повръща цял ден. На следващия ден лежа неподвижен и отпуснат.
Няколко дни след това майка му намали всяко физическо усилие.
— Ако има летен грип, може да те повтори.
— Но, мамо, сега се чувствам отлично.
Не беше в състояние да й въздейства. И така, след две седмици прекъсване, сега получи първото си разрешение да посети обекта, а гумата му взе, че се спука.
Грейъм я погледна с неприязън. Ако продължи да кара, щеше да я съсипе. Ако се върнеше обратно, това означаваше да не отиде днес на строежа. Можеше да тика колелото дотам, но щеше да му отнеме доста време и майка му ще вдигне врява.
Каквото и да направеше, все лошо.
Една кола профуча край него, вдигайки облаци прах. Въпреки дъждовете напоследък, през последните дни бе толкова горещо, че земята отново изсъхна. Грейъм избърса прахоляка по лицето си и показа на шофьора среден пръст.
Стоповете на колата веднага светнаха.
— О, Господи! — прошепна уплашено той. За негов ужас колата започна да се движи назад. — О, майната му! — Облиза пресъхналите си устни и изтри запотените си длани в късите панталони.
Бонбоненочервеното Ел Дорадо спря до него. Тъмното стъкло на прозореца се смъкна автоматично.
— Здравей, младежо.
Грейъм преглътна нервно.
— Здравейте.
— Ако не се лъжа, показахте ми пръст.
Коленете му се разтрепериха — лошо му се пишеше.