Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Всички вън!
Доктор Карсуел скочи от съседното легло и започна да си събира книжата като ученик, на когото се е скарала учителката. Останалите мъже се спогледаха, но също тръгнаха към вратата. Розели и О’Донован изостанаха.
— Отиваме да се хващаме за работа — обърна се откъм вратата Бюканън. — Но ти не ни се измъквай. — Докато казваше това на Бени, той гледаше подозрително към Розели.
— Нямам и намерение — обеща Бени. Ченгето от ФБР го изгледа недоверчиво, но накрая излезе.
Бени въздъхна с облекчение.
— Изглежда, всичко е наред — каза докторката и пусна ръката му. — Някакви трудности при дишане?
— Не.
— Болки?
— Никакви.
— Много добре. Така се справяме ние в американските военни болници — почти му се усмихна тя. — Как го казвахте на иврит?
— Шлили.
— Нахон — отвърна тя на същия език. — Вярно. — В отговор на изненаданото изражение на Бени, тя обясни: — Прекарах три месеца в Хайфа с Шести флот.
— Еха — възкликна Розели. — Видя ли, Баум? Никога не можеш да си сигурен.
Докторката се смръщи към двамата останали посетители.
— Вие също — каза тя и посочи с пръст вратата. — Той трябва да си почива.
— Искам да поговоря с тях — примоли се Бени. — Само няколко минути.
— Само няколко — съгласи се лекарката капитан и отстъпи към вратата. — Докато сте тук, полковник, сърцето ви е мое.
Баум се усмихна и козирува към гърба й.
— Сърцето ти е мое, а? — ухилено му прошепна Розели.
Баум сви рамене, а усмивката на служителя от ЦРУ угасна, като си спомни подробностите по случая Клумп, които Баум с мъка беше споделил с него вчера. Проблемите с откраднатото „Миноу“, отвличането на Рут и тайната размяна на пленници бяха достатъчно тежки, но пък предисторията им поставяше Бени направо в невъзможно положение. Много му беше мъчно за Баум. Беше срещал дъщерята на Бени на няколко пъти в Йерусалим и можеше да си представи ужаса, обхванал сърцето на стария воин.
Майкъл О’Донован стоеше до края на леглото, забил поглед в обувките си. Бени погледна нараненото лице на младия детектив. Драскотините изпъкваха върху бялата му кожа. Той видя истинската мъка на скърбящ влюбен и тъкмо се готвеше да заговори, когато О’Донован вдигна глава.
— Полковник, не знам как да го кажа…
— Тогава не го казвай, Майкъл — успокои го Бени. — Станалото — станало. Ще си разкажем подробностите после, ако могат с нещо да ни помогнат. Но сега трябва да действаме, при това бързо.
О’Донован го гледа дълго.
— Така е — съгласи се накрая.
Бени направи знак на Розели да се приближи, защото се чувстваше наистина изморен и трябваше да се облегне на възглавницата.
— Какво ще правим сега, Артър? — попита той почти шепнешком. — Екщайн е на път за Казабланка, макар че Господ знае какво очаква от мен там. — Той почеса носа си замислено. — Боя се да мръдна оттук.
О’Донован приседна на леглото и също заговори тихо:
— Наистина ли мислиш, че тя има наблюдатели тук, полковник?
— Агентите го потвърдиха, Майкъл — въздъхна Бени. — Оставила е някои от хората си тук.
— Да — съгласи се Артър. — Трябва да приемем, че е така. — Той вдигна слушалката на телефона и набра някакъв номер.
— Тогава защо не накараш хората си просто да ги арестуват? — попита с нетърпелив тон О’Донован, като се обърна към Розели. — Те трябва да са някъде наоколо, за да са близо до полковника.
— Бени, за бога — напомни му за пореден път Баум. — И не може просто да ги арестува. Това ще накара Мартина да действа… — Гласът му трепна и той стисна юмруци.
— Моите хора могат да действат по друг начин — каза Розели. После заговори по телефона. — Добре, Триножник — каза той и затвори. — Може ли да се пуши тук?
— Само ако искаш да умреш в женски ръце — измърмори Баум, имайки предвид строгата си докторка.
— Има и по-лоши начини да умреш — изсмя се Розели, но прибра цигарите си обратно в джоба.
Тримата мъже замълчаха, всеки замислен за собствените си проблеми. Бени се обърна към О’Донован.
— Не трябва ли да се връщаш в Ню Йорк, Майкъл?
— Имам болнични — отвърна О’Донован.
— Хммм — измърмори Бени. После избухна. — Ани мухраш ливорах ме по.24
— Савланут25 — отговори Розели и изненада О’Донован, който не знаеше за работата на агента в Йерусалим.
Вратата се отвори, а морският пехотинец отвън отдаде чест. Трима мъже влязоха бързо в стаята. Бяха облечени в униформи на офицери от морската пехота и Бени изруга под нос пред перспективата за поредната делегация, пристигнала да го тормози. Той посегна към бутона за повикване на сестрата, но Артър веднага го хвана и спря ръката му.
24
Трябва да изляза оттук (иврит). — Б.пр.
25
Търпение (иврит). — Б.пр.