Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
— Роден съм свободен! — прокънтя изведнъж вик. — При мен!
Падишар Крийл се появи сякаш от нищото посред дъжда и мъглата и застана пред хората си. В отговор и те изкрещяха и застанаха до него. Той веднага организира хората си — част от тях примамваха звяра отпред, а други го атакуваха отстрани и отзад, като се опитваха да наранят щипките му.
— Роден съм свободен! Роден съм свободен! — проехтя от всички страни и сякаш събуди утрото, изпълвайки със светлина сивотата.
След това се появи Аксхинд и неговите Троли, чиито масивни тела бяха бронирани от главата до петите, а в ръцете си държаха огромни бойни брадви. Те атакуваха Влечугото челно, като търсеха щипките му. Трима загинаха веднага, разкъсани толкова бързо, че се видяха само крайници и кръв. Но останалите сечаха с такава решителност, че счупиха лявата щипка, като я оставиха неизползваема. Миг по-късно напълно я откъснаха.
Влечугото спря. Следа от мъртви тела стоеше зад него. Морган все още стоеше между чудовището и пещерите, без да е решил какво ще прави и защо. Сякаш беше замръзнал. Видя как звярът се надигна от земята. Щипката му се изпъна и той се приготви да смаже нападателите си. Тролите и бунтовниците бързо отстъпиха, като се предупреждаваха едни други. Морган потърси Падишар, но бунтовникът беше изчезнал. Планинецът не успя да го намери никъде. За миг помисли, че Падишар е паднал.
Дъждът се стичаше по лицето и в очите му и го караше да премигва. Ръката му стисна дръжката на меча, но все още стоеше настрана.
Влечугото се придвижваше напред и постоянно се въртеше, пазейки се от нападателите си. С един удар на опашката си изхвърли няколко души във въздуха. Стрели и копия политнаха към него и отново отскочиха. То продължаваше напред, притискайки бунтовниците към пещерите. Скоро нямаше да има друг път за тях.
Морган Лий трепереше. Направи нещо! — крещеше мозъкът му.
В същия миг Падишар отново се появи до входа на най-голямата пещера и повика хората при себе си. Нещо голямо се движеше зад него със скърцане и бучене. Морган се взря през мъглата и мрака. Появиха се мъже, които дърпаха въжета и нещото започна да придобива очертания. Сега вече Морган виждаше, защото то излезе на светлината пред входа. Това беше голям дървен арбалет.
Падишар го завъртя в позиция срещу Влечугото. Отзад Чандос използваше голям лост, за да задържи опъната тетивата. Огромна стрела бе поставена на място.
Влечугото се поколеба като че ли преценяваше потенциалната опасност от това ново оръжие. След това се приведе и започна да настъпва, а останалата му щипка щракаше пред него. Падишар даде заповед за изстрелване на първата стрела, когато чудовището бе все още на петдесет крачки. Не улучиха, Влечугото се забърза докато Чандос опъваше тетивата. Арбалетът изстреля още една стрела, но тя отнесе част от бронята му и се разби. Влечугото падна настрани от силата на удара, но след това отново се надигна и продължи.
Изведнъж Морган видя, че няма да има време за трети изстрел. Влечугото беше само на няколко стъпки. Бунтовниците и Тролите го нападаха с мечове и брадви от всички страни, но то не им обръщаше внимание. Осъзнаваше, че арбалетът е единственото, от което може да се страхува и отиваше да го унищожи.
Чандос постави трета стрела и посегна към спусъка. Беше твърде късно. Влечугото подскочи върху арбалета. Дървото се разби. Чандос излетя в нощта. Влечугото бързо се обърна, усетило победата си, знаейки, че му трябва още един удар.
Но Падишар Крийл беше по-бърз. Докато другите бунтовници бягаха, Чандос лежеше в безсъзнание, на пода, а Морган трепереше объркан, Падишар атакува. Сграбчи една от подготвените стрели, прехвърли се през арбалета и я подпря на земята. Влечугото дори не успя да го види — толкова бе заето с разрушаването на главната заплаха. То се тръшна върху дървената конструкция с такава сила, че поставената от бунтовника стрела с метален връх влезе от едната страна на тялото му и излезе от другата.
Падишар една успя да се претърколи преди Влечугото да се строполи на земята.
Чудовището започна да се мята от болка и изненада, нанизано на стрелата. Диво се търкаляше, опитвайки да се освободи от убийственото желязо. Блъскаше се в земята и отново отскачаше свито на кълбо.
— Роден съм свободен! — изкрещя Падишар и бунтовниците и Тролите скочиха върху звяра. Парчета плът и броня се разхвърчаха под ударите на бойните брадви и мечовете. Втората щипка също беше отсечена. Падишар окуражаваше хората си, нападаше заедно с тях, размахвайки меча си със всички сили.