Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
— Вероятно.
— Тогава как ще успеем да запазим тайна.
— Ти си Господарят Рал. Твоята дума е закон. Ще трябва да потиснеш всяка информация. Задръж семейството. Обвини ги в престъпление. Затвори ги, докато всичко свърши. Накарай войниците да изнесат цялата им покъщнина, да я запалят и да запечатат дома им.
Ричард затвори очи и притисна клепачите си с пръсти. Той беше Търсачът на истината, а не потулникът й.
— Не можем да направим подобно нещо със семейство, току-що загубило момчето си. Няма да го направя. Освен това няма ли да е по-добре, ако хората са наясно? Нима нямат право да знаят пред каква опасност са изправени?
Дрефан кимна.
— Ако имах думата, бих избрал истината. И преди съм се сблъсквал с чума. В малки градчета. Някои се опитаха да скрият вестта, за да избегнат паниката, но щом за почнаха да измират хора, вече нищо не можеше да остане покрито.
Ричард се почувства така, сякаш небето се бе стоварило върху плещите му. Насили се да накара мисълта си да заработи, но думите на мъртвото момче не излизаха от главата му: ветровете те преследват.
— Ако се опитаме да излъжем хората, няма да повярват на нито една наша дума. Трябва да им кажем истината. Имат право да знаят.
— Съгласна съм с Ричард — каза Калан. — Не бива да се опитваме да ги мамим, особено за нещо, което застрашава живота им.
Дрефан кимна одобрително:
— Ако не друго, поне случихме на сезон. Чумата е най-ужасна в жегата на летните месеци. Ако беше лято, можеше да пламне като огън в купа сено. В по-студеното пролетно време няма да успее да укрепне и да се разбушува с пълна сила. С повече късмет епидемията може да обхване ограничен периметър с незначителна мощ и скоро да отмре.
— С късмет — промърмори под мустак Ричард. — Късметът е за хората, които имат мечти и сънища. Мен ме навестяват само кошмари. Трябва да предупредим населението на града.
Сините очи на Дрефан ги изгледаха един по един,
— Разбирам, съгласен съм с всичките ти доводи. Проблемът е в това, че няма какво много да се направи, освен мъртвите да се заравят бързо и да се изгарят вещите им. Има лекарства, но се опасявам, че са с ограничено действие. Искам само да ви предупредя: новините за чума ще се разнесат като огнена буря.
Кожата на Ричард настръхна.
„При червената луна ще дойде огнената буря.“
— Спасете ни, добри духове — прошепна Калан. Тя мислеше за същото като Ричард.
Той изведнъж се сепна.
— Йоник. — Прекоси стаята към него, вместо да го кара да се приближава до мъртвото си братче.
— Да, Господарю Рал? — Сбърчи чело, опитвайки се да задържи сълзите си.
Ричард коленичи на един крак на пода и го стисна за Раменете.
— Толкова съжалявам, Йоник. Но брат ти повече няма да страда. Вече е при добрите духове. Почива в мир и с надеждата, че ще помним добрите мигове, които сме прекарали заедно. Надява се още да не скърбим много за него. Добрите духове ще се грижат за душата му. Йоник отметна рус кичур коса от челото си.
— Но… можех…
— Не бива да се обвиняваш. Нищо не можеше да се направи. Нищо. Понякога хората се разболяват и никой не притежава силата да им помогне. Дори да ме бе довел в първия възможен момент, нямаше да можем да направим нищо.
— Но нали владеете магия.
Сърцето на Ричард затуптя.
— Тя не помага в такива случаи — прошепна той.
Ричард притисна момчето към себе си. В съседната стая майката продължаваше да плаче на рамото на Райна. Надин приготвяше някакви билки за жената и й обясняваше нещо. Майката кимаше през сълзи, без да сваля глава от рамото на Райна.
— Йоник, трябва да ми помогнеш. Трябва да се видя с другите момчета от отбора ви по Джа’Ла. Можеш ли да ни покажеш къде живее всеки от тях?
Йоник избърса носа си с ръкав.
— Защо?
— Опасявам се, че може и те да са се разболели. Трябва да разберем.
Йоник погледна към майка си с неизказана загриженост, изписана на лицето му. Ричард махна към Кара и попита:
— Йоник, къде е баща ти?
— Той е шивач. Работи надолу по улицата, след три пресечки вдясно. Работи до късно.
Ричард се изправи.
— Кара, вземи няколко войници и отидете при бащата на Йоник. Точно сега жена му има нужда от него. Остави един-двама войници на неговото място за днес и утре, за да не загуби семейството работата си. Райна да остане в къщата до идването на бащата. Той едва ли ще се забави. После да ни настигне.
Долу пред стълбата Калан го стисна за ръката и го дръпна назад. Помоли Дрефан и Надин да изчакат навън с Йоник, а Кара отиде за бащата. Калан затвори вратата към уличката и двамата с Ричард останаха насаме в мрачното пространство.