Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да го науча, Джоанче. Но Боб е несломим циник.
— Джейк, хайде да излекуваме Боб от цинизма. Имам нова идея. Ще се подредим в кръг и ще си подаваме любовната чаша. Трима напяват, докато четвъртият пие, после се сменяме.
— Гласувам „за“ — отвърна Джейк. — Докторе, ако ще упорстваш с цинизма, можеш да легнеш на кушетката в моя кабинет и да прекараш нощта в тъжно усамотение. А ние ще си спретнем тройка.
— Предпочитам да остана, за да поддържам реда.
— Отлично решение, сър! Но една погрешна дума и обещавам да те накажем безмилостно.
— Как?
— Като те накараме да изпиеш до дъно купата с шампанско — заплаши го Джоан Юнис.
Джоан се събуди отпочинала, но жадна. Погледна към тавана, установи, че минава десет сутринта, и се поколеба дали да не поръча по-силно осветление.
Едва тогава си даде сметка, че не е сама. Дали да събуди Джейк — нежно — и да му пожелае добро утро? Или да се измъкне безшумно и да се върне в стаята си, без да я усетят? Всъщност какво значение? Рано или късно прислугата щеше да започне да ги одумва.
Най-добре да не буди Джейк. Бедничкият, снощи говореше, че щял да пътува до Вашингтон. Тя бавно се надигна.
Мъжът до нея се пресегна и я улови за ръката. Тя се наведе към него, готова да се сгуши в обятията му.
— Не знаех, че си буден, скъпи. Искам да кажа… Роберто?]
— Дядо Коледа ли очакваше?
— Как се озова тук?
— Ти ме покани.
— Аз ли? Ами да, вярно. Но беше доста отдавна. Но къде е Джейк? И той ли спа с нас? Ами Уини? — Тя плесна с ръце и включи осветлението.
— Уини е в съседната стая. В леглото си. С Джейк.
— Божичко, Роберто. Най-сетне прекарах една нощ с теб. И не помня нищо. — („Затова пък аз помня! Ураа!“) „Хубаво, Юнис, но аз не мога да се сетя нищичко. Всичко ми е объркано.“ („Джоан, ти си една малка впиянчена мръсница. Да знаеш как се забавлявахме.“) „Сигурна съм, че е така. Жалко, че не мога да си го спомня.“
Доктор Гарсия въздъхна.
— Уф, както и да е. Нямам право да се оплаквам.
— Ах, чакай, май започвам да си припомням разни неща. Ти беше много мил с мен.
— Не смяташе така, когато не ти позволих да си легнеш, докато не свалиш грима.
Джоан погледна надолу и откри, че по-голямата част от изрисуваните по тялото й звезди са изтрити. Не го беше направила тя, следователно трябваше да е някой друг. Не беше и Уини — тя самата бе обсипана с точици като калинка.
— Точно това имах предвид с думите „много мил“. Малко мъже ще се погрижат така за една пияна мръсница. Създавах ли ти проблеми?
— Ни най-малко. Освен че си доста тясна.
— Прекалено тясна?
— Не. Толкова, че да е приятно.
— Не съм сигурна дали разбирам какво имаш предвид, но ти благодаря, че си ме измил преди лягане. Само една курва би си легнала с боята. Аз съм мръсница, но не и курва. — („Здрасти, курво!“) — И ти благодаря за чудесната нощ. Надявам се, че не съм била прекалено пияна.
— Юнис, дори да си се натряскала до несвяст, пак си повече жена от много други.
— Радвам се да го чуя, Роберто. Но малко се безпокоя за Уини. Какво ще каже тя?
— Ами това беше нейна идея! За да отпразнуваме годежа…
— Чакай малко! Да не съм се сгодила с теб?
— А? Не — говорех за моя годеж с Уини.
— Ох, Роберто, с радост бих се омъжила за теб, ти си невероятно сладък. Но в момента не ми трябва мъж, за разлика от Уини. Снощи знаех ли го? За вас двамата?
— Разбира се. Нямаше търпение да ти измия всички светулки — искаше да го направим веднага.
— Ясно. Помня, че бях много възбудена, но останалото все още ми се губи. Роберто? Да не съм пуснала новината за „гърците“ и „Атина“?
— Не мисля, Юнис. Не и докато бях до теб. Сигурен съм, че Уини не знае.
— Ще кажа на Уини, Джейк е този, когото засега държа в неведение.
— Юнис? Това работа на Джейк ли беше? Да завладее Атина и Партенона?
— Не забравяй за Хипократовата клетва, миличък. Отговорът се крие в партеногенезата. Но нека поне още известно време си остане между нас. Та казваш, че идеята била на Уини? След като й обеща да се омъжиш за нея?
— Да.
— Откъде ли е намерила смелост да ти поиска ръката? Вярно, че и аз я навивах — но тя е толкова срамежлива.
— Така е, но под привидния й свян се крие жена, която е видяла доста неща, заради професията си. Заявих й, че не искам в леглото си ангели. А тя отвърна, че се надява да говоря сериозно, защото смятала да преспи с Джейк.
— Роберто, изпуснала съм ужасно интересни неща. Колко шампанско изпих?
— На кого му пука? Джейк не спираше да отваря бутилки, а ние — да си предаваме любовната купа. И да напяваме онези ваши вълшебни думички.