Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Не бих могъл да откажа на такава красива жена като вас — галантно рече капитанът и даде знак.
Палачът се приближи до Бояновски, скъса дрехата му около врата.
Заповядаха му да се изкачи по стълбата. Преди да стори това, вдовицата Симонова се приближи до него, постави кръста на шията му и му пошепна:
— Когато сложат въжето около врата ти, стисни кръста и не се отчайвай. Нека Бог ти помогне.
Каза това и се отдалечи, като го гледаше със съжаление.
Бояновски почувствува в сърцето си някаква топлота. Присъствието на тази жена го разстрои, тъй като за него нямаше надежда за живот.
— Вдигнете по-скоро това животно — каза Марушка, която вече нямаше търпение.
Един от палачите го повлече по стълбата и сложи халката на врата му.
Някой дръпна малкото сандъче под краката му. Тялото на Бояновски увисна и остана във въздуха между земята и небето.
Всички паднаха на колене и започнаха да се молят.
Трупът на обесения се мяташе ту наляво, ту надясно; очите му бяха изскочили от орбитите, потрепера още веднъж и след това се усмири. Бояновски беше мъртъв.
Селяните изпяха една погребална песен и започнаха да си отиват. Зловещо звучеше тази песен в снежната пустиня.
Изгрялото утринно слънце се скри зад тъмните облаци. Започна да вали сняг на големи парцали.
Капитанът и Белон си отидоха — с тази разлика обаче, че Белон скърбеше за загубата на приятеля си. В лицето на Бояновски той бе изгубил истински брат.
Скоро мястото, където висеше тялото на Бояновски, опустя. Само врани летяха във въздуха и се събираха около мъртвия Бояновски.
Защо ли и птиците не са без сърца като хората?!
Те го наобиколиха и се канеха да започнат да го кълват.
Изведнъж като подплашени гарваните хвръкнаха в небесните висини. Разпериха широко криле и отлетяха.
Гарваните не са глупави, те разбраха, че тази вечер няма да има храна за тях.
Те отлетяха далеч, далеч, в Сибир, за да намерят някоя друга жертва.
И без съмнение щяха да я открият, тъй като в Сибир лесно се намират трупове, незаровени край пътищата.
Съвсем отпаднал, докторът влезе в колибата си. Това, което видя и преживя, бе ужасно.
— Проклета земя — каза той, като седна на леглото на Наталия. — Ти умъртвяваш най-добрите си синове, така и себе си погубващ. По твоите долини има само мъки и страдания. Кога ли ще изгрее слънце в Русия?!
Наталия се събуди от треската и поиска да пие вода. Докторът веднага й направи едно много хранително питие и й подаде чашата.
Като го изпи, тя легна пак на възглавницата. Доктор Белон поклати несигурно глава.
— Кризата не е минала още и няма подобрение — каза той. — Тя още бълнува; трябва да приложа всичките си познания, за да прекратя треската.
Той се приближи до Наталия и впери внимателен поглед в нея.
Тя непрестанно повтаряше името на Бояновски и от несвързаните думи докторът можа да схване, че тя го предупреждава да се пази от някаква лоша жена.
— Ти си ми верен и предан — бълнуваше Наталия, — но тя не ти е вярна. Пази се; ако си отидеш, тя ще те убие.
Започна да се върти в леглото и да вика:
— Той е загубен, той е загубен!
— Да, той е загубен — каза докторът и сълзи напълниха очите му. — Аз не успях да го спася. Те го убиха.
Като каза това, той издърпа едно чекмедже на масата, отвори докторската си чанта, извади най-острия скалпел и го постави в джоба си. Излезе внимателно от колибата и тръгна към мястото, където бе обесен Бояновски.
Времето му помагаше, тъй като снегът валеше на големи парцали. Земята вече бе покрита със сняг.
Лекарят се приближи до бесилката и улови ръката на обесения; бе студена, но не вдървена.
— Трупът още не е вкочанен — каза докторът. — Но при все това ще е много глупаво да не прережа жилите ти, тъй като ти си мъртъв и няма да се пробудиш никога. Ти пожела това и съм длъжен да го сторя.
Той взе ножа и се готвеше да прободе крака на Бояновски, когато някой улови ръката му и я отстрани.
— Стой настрана от обесения. Кой ти позволи да оскверняваш тялото? — каза вдовицата Симонова, която бе дошла тук.
Докторът учудено се обърна и погледна жената в лицето.
— И ти си също заточеник! За тебе съм слушала, че си благороден и великодушен, а си дошъл тук и искаш да прободеш крака му с нож?!
Докторът й разправи накратко всичко.
— Бог те е пратил — каза тя, след като той млъкна. — Ти не си дошъл тук да убиеш приятеля си, а за да го спасиш. Разбра ли, за да го спасиш?
— И най-прочутият лекар в света не е в състояние да го стори — каза той. — Бояновски е мъртъв, въжето е разкъсало врата му.