Кладенецът на възнесението

В края на краищата моята гордост бе това, което ни обрече на гибел.

Филин Фрондьо не беше скаа. Никога не бе принадлежал към тази каста. Скаа произвеждаха или отглеждаха. Филин продаваше. Между тези две дейности имаше огромна разлика.

О, някои хора го наричаха скаа. Дори сега той виждаше тази дума в очите на някои членове на Събора. Те гледаха отвисоко на Филин и останалите търговци, със същото презрение, с което гледаха и на осемте скаа в Събора. Не виждаха ли, че двете групи са напълно различни?

Филин се намести на скамейката. Не трябваше ли залата на Събора да е малко по-удобно мебелирана? Чакаха да дойдат още неколцина членове — високият часовник в ъгъла показваше, че до началото остават петнайсетина минути. Странно, но един от тези, които трябваше да се появят, бе самият Венчър. А крал Елънд обикновено идваше рано.

„Вече не е крал — припомни си с усмивка Филин. — А само Елънд Венчър“. Колко слабо име — не като това на Филин. Разбира се, допреди няколко години той бе само Лин. Прекръсти се на Филин Фрондьо след Рухването. Защо и той да си няма хубаво име като другите? Като на благородник? С какво Филин е по-долу от аристократите?

Защото и него си го биваше. Дори бе по-добър от тях. Да, те го наричаха скаа — но през последните години често се обръщаха към него за помощ и тогава арогантните им усмивки посърваха. Те се нуждаеха от него. От човека, когото смятаха за скаа. Нуждаеха се от него в качеството му на търговец. Търговец, който не е благородник. Явление, непознато по времето на лорд Владетеля.

Защото благородните търговци бяха задължени да работят с принудителите. А където има принудители, не може да се върши нищо противозаконно. Ето защо имаше нужда от хора като Филин. Той беше нещо като… посредник. Човек, който може да урежда сделки между заинтересованите страни и който по някакви причини иска да избегне бдителните погледи на копоите на лорд Владетеля. Филин никога не бе работил за крадци — това бе прекалено опасно. И досадно също.

От малък проявяваше склонност към търговия и финанси. Дай му два камъка и до мръкване ще ти открие каменна кариера. Дай му клечка и ще я превърне в товар дърва. Дай му две унции жито и скоро ще ти осигури цяла товарна ладия, която да отплава за Най-далечната провинция. На теория търговията се въртеше от благородниците, но на практика беше негово дело. Едно огромна, принадлежаща само нему империя.

Но те бяха слепи за това. Сега той носеше костюм, фин и скъп като техните, и днес, когато можеше да търгува открито, бе един от най-богатите хора в Лутадел. Ала въпреки това благородниците го гледаха отвисоко. Само защото не беше от тяхното потекло.

Нищо, ще видят те. След днешната среща… да, съвсем скоро ще разберат.

Филин плъзна поглед по присъстващите, търсеше разтревожено човека, който трябваше да се крие сред тях. Успокоен, извърна очи към благородниците, които седяха малко встрани от останалите. Един от последните членове на тази група — възрастният лорд Ферсон Пенрод — току-що бе пристигнал. Качи се на подиума, мина покрай другите знатни заседатели и ги поздрави един по един.